Дъбрава (област Ловеч): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
 
=== История ===
Не се знае от кога съществува селището. Първите документирани сведения за това село са от османските данъчни регистри от 1866 г. (според (3) още през 1660г.) на кааза Ловча, където се споменава под името Bivol-i Bala, от 1894 до 1941 името на селото е '''''Горен (Горни) Бивол''''', а след 1941 - Дъбрава. По време на османското владичество селото, както и съседните села Долен Бивол [[(Прелом)]] и Острец [[(Малиново)]] е било населено предимно с турци (най-вероятно помохамеданчено местно население), но по време на Освобождението на България от руските войски, турското население на селото поради страх от саморазправа се изселва, изоставя къщите си и тръгва заедно с отстъпващата турска войска. През 1881г. изоставените им къщи дори стават източник на каменен и дървен материал за строеж на училището в съседното с.Българене (4). Във вече обезлюденото село започват да се заселват българи от близките села и вече става с чисто етническо българско население.
 
В периода на създаване на партизанското движение в Ловешкия край населението на Дъбрава, заедно с това на Българене, Прелом, Стефаново, Казачево и Горно Павликени, взима активно участие в съпротивата. В землищата на тези села действа Източната (Българенска) чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ с командир Христо Кърпачев, която през пролетта на 1943 г. е разбита от жандармерията и практически престава да съществува. Убити са партизани, заловени са и много ятаци от тези села - инквизирани от полицията и осъдени на различни срокове затвор. По този начин е обезкървена антифашистката съпротива в района чак до края на 1944 г., но остават да действат другите чети в тогавашната Ловешка околия.