Отваря главното меню

Промени

уточняване на източниците, защото зададеният е твърде общ
'''Археологическият институт с музей''' (АИМ) е [[България|български]] [[научноизследователски институт]] в [[София]], част от структурата на [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата [[Буюк джамия]] (15 век).
 
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (20092012). &nbsp;<ref name="aimnaim-10032">{{citeЦитат webуеб | url уеб_адрес= http://www.naim.bg/main.php?langbg/content/category/100/32/ | заглавие=BGЗа НАИМ-БАН&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | titleдостъп_дата = Официален29 сайт|декември publisher2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния Археологическиархеологически институт с музей| accessdateпри БАН |издател=Национален 18археологически март|институт accessyearс =музей при 2009БАН}}</ref>
 
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници, 3 - от [[Национален фонд за научни изследвания|Националния фонд за научни изследвания]].&nbsp;<ref name="aimnaim-10032" />
 
== Структура ==
Към 2012 година АИМ включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:&nbsp;<ref name="naim-20089">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/89/ | заглавие=Научни звена и отдели&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
Към 2009 година АИМ включва няколко подразделения:<ref name="aim"/>
 
=== Научни звена ===
 
=== Специализирани звена ===
Част от специализираните звена са:&nbsp;<ref name="naim-20090">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/90/ | заглавие=Обслужващи звена&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
* Редакционно-издателска група
* Научен архив
== История ==
=== Археологическият музей до 1948 г. ===
'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки&nbsp;— Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].&nbsp;<ref name="aimnaim-10032" />
 
[[Картинка:NAIM+-1920.jpg|дясно|мини|Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.]]
През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела&nbsp;— Средновековен и Художествен.&nbsp;<ref name="naim-30053">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/53/ | заглавие=Музеят като институция и изследователски център&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
 
Сградата на музея е частично засегната от [[Бомбардировки на София|британско-американските бомбардировки]] през зимата на [[1944]] г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация.&nbsp;<ref name="naim-30054">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/54/ | заглавие=Сградата на Музея&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната [[Национална художествена галерия]],&nbsp;<ref name="naim-30053" /> а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.<ref name="aim"/>
 
Сградата на музея е частично засегната от [[Бомбардировки на София|британско-американските бомбардировки]] през зимата на [[1944]] г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната [[Национална художествена галерия]], а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.<ref name="aim"/>
 
==== Директори на Археологическия музей ====
През [[1948]] г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
 
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.&nbsp;<ref name="aimnaim-30053" />
 
През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.