Наука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
=== Обръщане към хуманитарните науки ===
Повратен момент в историята от началото на философската наука е спорният, но успешен опит na Сократ да прилoжи философията за изследване на човешки неща, включително човешката природа, естеството на политическите общности и самото човешко знание. Той разкритикува твърде стария начин на изучаване на [[физика]]та като чисто спекулативен и липсващ самокритичност. Той е особено загрижен, че някои от ранните физици третират природата без оглед на интелигентен порядък и обясняват нещата само по отношение на [[движение]] и [[материя]].
Изследването на човешките практики е предимно в сферата на митологията и традициите, а Сократ е екзекутиран. [[Аристотел]] по-късно създава по-малко противоречива системна програма за на Сократовската философия, която е телеологична с човека в центъра. Той отхвърля много от заключенията от предишните учени. Например в неговата физика [[слънце]]то обикаля [[земя]]та, и много неща, като част от тяхното естество, са предназначени за хората. Всяко нещо има формална причина и крайна причина и определена роля в рационалния космически ред. Сократ настоява, че философията трябва да се използва, за да се разгледа и практическия въпрос за най-добрия начин на живот за едно човешко същество, но не привежда аргументи за други видове приложни науки.
Аристотел поддържа рязко разграничение между науката и практическите умения на [[занаят]]чиите, считайки теоретичните спекулации като най-висш вид човешка дейност, практичното мислене за по-добър живот като нещо възвишено и познаването на занаятите като нещо, подходящо само за по-нисшите класи. За разлика от съвременната наука, най-влиятелният акцент на Аристотеловото учение е върху теоретичните стъпки за извеждане на универсални правила от сурови данни, а не зачита набирането на опит и сурови данни като част от самата наука.
=== Средновековна наука ===
== Класификация ==
| |||