Отваря главното меню

Промени

м
датировка
| починал-място = планина Арпаридз или Трахонт, днес [[Геризим]] в [[Самария]], тогава [[Римска империя]]
}}
'''Юлиан Цабар''' е лидер и предводител на непокорните {{факт|[[евреи]]|2012|10|17}} и [[самаряни]] в 529 г. Обявява се за цар на Израил и по предходния пример на [[Симон Бар Кохба]] възстава начело на евреите и самаряните, обявявайки се за цар на Израил ([[Quod scripsi, scripsi]]).
 
Въстанието се вдига заради законите, наложени от византийския император [[Юстиниан Велики]] (527-565) срещу самаряните. Поводът е погромът, извършен от християните на самаряните в [[Бейт-Шеан]].
Византийският император Юстиниан обвинява в съучастничество архонта Васа в [[Светите земи]] и го наказва.
 
{{факт|През пролетта на 529 г. непокорните евреи и [[манихейство|манихеи]], под предводителството на Юлиан започват да горят църкви, режат на парчета свещениците (и след това ги изгарят заедно с мощите им), включително епископ Симон и знатните, т.е. аристократите. Юлиан унищожава всички църкви в завзетите от въстаниците градове. Той прави своя столица [[Шхем]] (днес Наблус). След този си подвиг, устройвайки в Неапол Сирийски отпразнуване на победата си на местното растилище ([[хиподрум]]), Юлиян отрязва главата на победителя Никий, след като научава, че е християнин.|2012|10|17}}
 
Юстиниан се обръща за помощ и подкрепа към [[Хасаниди]]те, и през 531 г. [[византийци]]те и [[араби]]те, водени от шейх [[Абу-Кариб]] потушават въстанието, при чието смазване загиват 20 000 души и още толкова са поробени, а Юлиян се оттегля от Наблус в планините на [[Самария]], където е убит в битка. Според [[Теофан Изповедник]], Юлиан бил обезглавен.