Наука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
=== Средновековна наука ===
През късната античност и ранното [[средновековие]] е използван Аристотелoвият подход към изучаване на природните феномени. Някои неща от древното знание са загубени, или в някои случаи останали в неизвестност по време на падането на [[Римската империя]] и периодичните политически борби. Въпреки това, основните сфери на науката, или [[натурфилософия]]та, както е наречена, както и голяма част от общите познания от древния свят остават запазени посредством работите на ранните енциклопедисти като [[Исидор Севилски]]. В началото на средновековния период, сирийските християни от [[Източна Европа]] като несторианците и монофизитите са тези, които превеждат голяма част от най-важните научни текстове от гръцки, сирийски, а по-късно са преведени много от произведенията на [[арабски]] и други езици под ислямско управление<ref name="history natural philosophy">{{cite book|last=Grant|first=Edward|title=A History of Natural Philosophy: From the Ancient World to the Nineteenth Century|year=2007|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-68957-1|pages=62–67}}</ref>. Това е основната линия на предаване на развитието на ислямската наука, която представлява голяма част от дейността по време на началото на средновековния период. В късносредновековния период европейците възстановяват някои от древните знания от преводи на текстове и градят работата си върху знанието на [[Аристотел]], [[Птолемей]], [[Евклид]], и други. В [[Европа]], хора като [[Роджър Бейкън]] научават арабски и [[иврит]] и настояват за по-експериментална наука. До края на Средновековието, синтез от [[католицизъм]] и аристотелианизъм, известен като [[схоластика]] процъфтява в [[Западна Европа]], която се е превърнала в нов географски център на науката.
=== Науката през Ренесанса ===
До края на Средновековието, особено в [[Италия]], има наплив на текстове и учени от разпадащата се [[Византийска империя]]. [[Николай Коперник]] формулира хелиоцентричния модел на слънчевата система, за разлика от геоцентричния модел на [[Клавдий Птолемей|Птоломей]]. Всички аспекти на схоластиката са критикувани в 15-ти и 16-ти век, един автор, който е пословично преследван е [[Галилео Галилей]], който въвежда новаторско използване на [[експеримент]]а и [[математика]]та. Преследването започва, след като папа [[Урбан VIII]] благословя Галилео да пише за коперниковата система<ref name="Pope Urban VIII">{{cite web|title=Galileo Project - Pope Urban VIII Biography|url=http://galileo.rice.edu/gal/urban.html}}</ref>.
В [[Северна Европа]] е широко използвана новата технология на печатната преса за публикуване на много аргументи, включително някои, които са в разрез с църковната догма. [[Рене Декарт]] и [[Франсис Бейкън]] публикуват философски аргументи в полза на нов тип не-Аристотелова наука. Декарт твърди, че математиката може да се използва, за да изучава природата, както е направил Галилео, а Бейкън подчертава значението на експеримента пред съзерцанието. Бейкън твърди също така, че науката трябва да се стреми за първи път към практични изобретения за подобряване на човешкия живот.
Бейкън изказва съмнения относно Аристотеловите понятия за формалната причина и крайната причина, и лансира идеята, че науката трябва да проучи законите на обикновените същности, като [[топлина]], вместо да се предполага, че има конкретна природа, или формална причина за всяко сложно нещо. Тази нова съвременна наука започна да гледа на себе си като описваща „законите на природата“. Този актуализиран подход за проучване на природата се разглежда като механистичен.
== Класификация ==
| |||