Емануел Ласкер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Шахматист
|Име
|Име-оригинал =
|картинка
|коментар
|наставка =
роден-дата=[[24 декември]] [[1868]] |▼
|държава = {{GER}}
роден-място=[[Барлинек|Берлинхен]], дн. [[Полша]] |▼
|състезател =
починал-дата=[[11 януари]] [[1941]] |▼
починал-място=[[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]▼
|звание = гросмайстор (1914)
|световен шампион = 1894 - 1921
|ЕЛО =
|ЕЛО-рекорд = 2720
|място-свят =
|място-държава =
}}
'''Емануел Ласкер''' (на [[немски език|немски]]: ''Emanuel Lasker'') е вторият [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] от [[1894]] до [[1921]] г.
Line 17 ⟶ 25:
С шахматната игра се запознава на 10 години от по-големия си брат Бертолд Ласкер. Премества се да живее в [[Берлин]], където учи в математическия факултет на университета. В официални шахматни състезания започва да участва от 1889 г. – на турнира в [[Бреслау]] получава званието „майстор“, а по-късно става професионалист. <ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия — Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д-р Петър Берон", София, 1989.</ref>
Известно време живее в [[Англия]], където играе серия от мачове, побеждавайки всичките си съперници. През 1892 г. печели турнира в [[Лондон]], името му става известно в целия свят и той предизвиква на мач д-р [[Зигберт Тараш]], един от най-силните шахматисти в света по онова време. Тараш високомерно отказва срещата, но по ирония на съдбата след време самият той се стреми към мач с Ласкер, който се осъществява едва през 1908 г. През 1893 г. Ласкер гастролира в различни страни на американския континент и убедително печели всички мачове — например срещу Голмайо (+2 -0 =1), Васкес (+3 -0 =0), [[Джаксън Шовалтер|Шовалтер]] (+6 -2 =2), Етлингер (+5 -0 =0), и турнири, включително и този в [[Ню Йорк]], като с играта си потвърждава, че той е достоен кандидат за световната титла. През 1894 г. изключително трудно е организиран мач с [[Вилхелм Щайниц]] за високото звание. [[Световно първенство по шахмат 1894|Мачът]] се играе в [[Ню Йорк]], [[Филаделфия]] и [[Монреал]]. На [[26 май]] [[1894]] г. Ласкер убедително побеждава Щайниц с 12:7 (+10 -5 =4) и на 25 години става вторият [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шах]]. Интересно е да се знае, че както Щайниц, така и Ласкер достигат до световната титла, изминавайки един и същи път: [[Берлин]], [[Лондон]], [[Америка]]. Разликата обаче е в това, че [[Вилхелм Щайниц|Щайниц]] воюва за титлата почти половината си живот, докато на Ласкер били необходими само пет години. Ласкер защитава шахматната корона убедително и с голямо достойнство шест пъти срещу петима претенденти: <ref name="шахматна енциклопедия" />
* 1896-1897 г. в [[Москва]]: Ласкер — [[Вилхелм Щайниц]] 12,5:2,5 (+10 -2 =5)
Line 28 ⟶ 36:
През този период освен мачовете за световната титла той играе и на редица турнири, в които завършва на първо място: [[Петербург]] (1895-1896, 1909, 1914 г.), [[Нюрнберг]] (1896), [[Лондон]] (1899), [[Париж]] (1900), [[Берлин]] (1918) и др. <ref name="шахматна енциклопедия" />
Губи титлата неочаквано чак през [[1921]] г. в [[Хавана]] (притежава я 27 години) от кубинския шахматен гений [[Хосе Раул Капабланка]]. В [[Световно първенство по шахмат 1921|мач]] от 24 партии след 14-та партия при резултат 5:9 (+0 -4 =10), изтощен физически и душевно, с явни признаци на влошено здравословно състояние, 52-годишният Ласкер сам прекратява мача и с философско спокойствие се отказва завинаги от шахматния престол. Така Ласкер поставя ненадминати и до днес рекорди като носител на шахматната корона: <ref name="шахматна енциклопедия" />
* най-продължително време световен шампион – 27 години непрекъснато (1894-1921);
* най-много пъти световен шампион – 7 пъти (1894, 1897, 1907, 1908, 1909, 1910, 1910);
* два мача за световната титла и два пъти световен шампион за една година (1910).
В следващите години обаче той играе успешно в много турнири, с което доказва, че въпреки възрастта си (над 55 години) и загубата на световната титла си остава един от най-силните шахматисти в света: [[Острава]] (1923) – първо място пред [[Рихард Рети]], [[Макс Еве]], [[Савелий Тартаковер]], [[Ефим Боголюбов]], [[Зигберт Тараш]], [[Рудолф Шпилман]] и др.; [[Ню Йорк]] (1924) на световния гросмайсторски турнир, една от най-блестящите му турнирни победи – 16 точки от 20 срещи и първо място пред [[Хосе Раул Капабланка]], [[Александър Алехин]], [[Франк Маршал]], [[Рихард Рети]], [[Геза Мароци]], [[Ефим Боголюбов|Боголюбов]], [[Савелий Тартаковер|Тартаковер]] и др.; [[Москва]] (1925) - второ място след
След 9 години прекъсване на състезателната дейност Ласкер започва да играе отново и на турнира в [[Цюрих]] заема пето място. На турнира в
Почива на [[11 януари]] [[1941]] г. в болницата „Mount Sinai“ в [[Ню Йорк]] на 72-годишна възраст. По ирония на съдбата в същата болница една година по-късно умира неговият съперник и друг велик шахматист [[Хосе Раул Капабланка]]. <ref name="шахматна енциклопедия" />
== Шахматен стил ==
Най-характерните особености на неговия шахматен стил са сложните комбинации и оригинални решения на умен, хитър и разнообразен шахматист. Играел борчески, сложно и оригинално. Изключително находчив в защитата, притежава великолепна [[ендшпил]]на техника, а в усложненията превъзхожда и най-опасните си съперници. Към всеки от противниците си подхожда индивидуално и на всеки поставя за разрешаване най-неприятните задачи. <ref name="шахматна енциклопедия" />
Ласкер е един от най-големите шахматни умове за всички времена. Доктор по [[математика]] и [[философия]], той редува периодите на активна шахматна дейност с периоди на упорита и плодотворна работа над изследвания и трудове по математика и философия, които получават всеобщо признание. [[Алберт Айнщайн]] изказва дълбокото си съжаление, че този изключителен човек не се е посветил изцяло на науката. През 1895 г. Ласкер издава в Англия своята шахматна книга
Големият принос на Ласкер в шахматната мисъл е, че поставя основите на психологичния метод, без които днес не биха станали възможни големите постижения в съвременния шахмат. <ref name="шахматна енциклопедия" />
|