Емануел Ласкер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Шахматист
{{Биография инфо |
|Име име= Емануел Ласкер |
|Име-оригинал =
|картинка портрет= Bundesarchiv Bild 102-00457, Emanuel Lasker.jpg|
|коментар описание= немски шахматист |
наставка= |
|наставка =
роден-дата=[[24 декември]] [[1868]] |
|държава = {{GER}}
роден-място=[[Барлинек|Берлинхен]], дн. [[Полша]] |
|състезател =
починал-дата=[[11 януари]] [[1941]] |
|роден-дата = [[24 декември]], [[1868]] |
починал-място=[[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
|роден-място = [[Барлинек|Берлинхен]], дн. [[Полша]] |
|починал-дата = [[11 януари]], [[1941]] |
|починал-място = [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
|звание = гросмайстор (1914)
|световен шампион = 1894 - 1921
|ЕЛО =
|ЕЛО-рекорд = 2720
|място-свят =
|място-държава =
}}
 
'''Емануел Ласкер''' (на [[немски език|немски]]: ''Emanuel Lasker'') е вторият [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] от [[1894]] до [[1921]] г.
 
Line 17 ⟶ 25:
С шахматната игра се запознава на 10 години от по-големия си брат Бертолд Ласкер. Премества се да живее в [[Берлин]], където учи в математическия факултет на университета. В официални шахматни състезания започва да участва от 1889 г.&nbsp;– на турнира в [[Бреслау]] получава званието „майстор“, а по-късно става професионалист.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия&nbsp;— Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д-р Петър Берон", София, 1989.</ref>
 
Известно време живее в [[Англия]], където играе серия от мачове, побеждавайки всичките си съперници. През 1892 г. печели турнира в [[Лондон]], името му става известно в целия свят и той предизвиква на мач д-р [[Зигберт Тараш]], един от най-силните шахматисти в света по онова време. Тараш високомерно отказва срещата, но по ирония на съдбата след време самият той се стреми към мач с Ласкер, който се осъществява едва през 1908 г. През 1893 г. Ласкер гастролира в различни страни на американския континент и убедително печели всички мачове&nbsp;— например срещу Голмайо (+2 -0 =1), Васкес (+3 -0 =0), [[Джаксън Шовалтер|Шовалтер]] (+6 -2 =2), Етлингер (+5 -0 =0), и турнири, включително и този в [[Ню Йорк]], като с играта си потвърждава, че той е достоен кандидат за световната титла. През 1894 г. изключително трудно е организиран мач с [[Вилхелм Щайниц]] за високото звание. [[Световно първенство по шахмат 1894|Мачът]] се играе в [[Ню Йорк]], [[Филаделфия]] и [[Монреал]]. На [[26 май]] [[1894]] г. Ласкер убедително побеждава Щайниц с 12:7 (+10 -5 =4) и на 25 години става вторият [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шах]]. Интересно е да се знае, че както Щайниц, така и Ласкер достигат до световната титла, изминавайки един и същи път: [[Берлин]], [[Лондон]], [[Америка]]. Разликата обаче е в това, че [[Вилхелм Щайниц|Щайниц]] воюва за титлата почти половината си живот, докато на Ласкер били необходими само пет години. Ласкер защитава шахматната корона убедително и с голямо достойнство шест пъти срещу петима претенденти:&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
* 1896-1897 г. в [[Москва]]: Ласкер — [[Вилхелм Щайниц]] 12,5:2,5 (+10 -2 =5)
Line 28 ⟶ 36:
През този период освен мачовете за световната титла той играе и на редица турнири, в които завършва на първо място: [[Петербург]] (1895-1896, 1909, 1914 г.), [[Нюрнберг]] (1896), [[Лондон]] (1899), [[Париж]] (1900), [[Берлин]] (1918) и др.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
Губи титлата неочаквано чак през [[1921]] г. в [[Хавана]] (притежава я 27 години) от кубинския шахматен гений [[Хосе Раул Капабланка]]. В [[Световно първенство по шахмат 1921|мач]] от 24 партии след 14-та партия при резултат 5:9 (+0 -4 =10), изтощен физически и душевно, с явни признаци на влошено здравословно състояние, 52-годишният Ласкер сам прекратява мача и с философско спокойствие се отказва завинаги от шахматния престол. Така Ласкер поставя ненадминати и до днес рекорди като носител на шахматната корона:&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
* най-продължително време световен шампион&nbsp;– 27 години непрекъснато (1894-1921);
* най-много пъти световен шампион&nbsp;– 7 пъти (1894, 1897, 1907, 1908, 1909, 1910, 1910);
* два мача за световната титла и два пъти световен шампион за една година (1910).
 
В следващите години обаче той играе успешно в много турнири, с което доказва, че въпреки възрастта си (над 55 години) и загубата на световната титла си остава един от най-силните шахматисти в света: [[Острава]] (1923)&nbsp;– първо място пред [[Рихард Рети]], [[Макс Еве]], [[Савелий Тартаковер]], [[Ефим Боголюбов]], [[Зигберт Тараш]], [[Рудолф Шпилман]] и др.; [[Ню Йорк]] (1924) на световния гросмайсторски турнир, една от най-блестящите му турнирни победи&nbsp;– 16 точки от 20 срещи и първо място пред [[Хосе Раул Капабланка]], [[Александър Алехин]], [[Франк Маршал]], [[Рихард Рети]], [[Геза Мароци]], [[Ефим Боголюбов|Боголюбов]], [[Савелий Тартаковер|Тартаковер]] и др.; [[Москва]] (1925) - второ място след [[Ефим Боголюбов|Боголюбов]] и пред [[Хосе Раул Капабланка| Капабланка]].&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
След 9 години прекъсване на състезателната дейност Ласкер започва да играе отново и на турнира в [[Цюрих]] заема пето място. На турнира в [[Москва]], вече 67 годишен, играе убедително, не губи нито една партия и се класира на трето място, само на половин точка пред разделилите 1-2 място [[Михаил Ботвиник]] и [[Сало Флор]], като изпреварва Капабланка, Шпилман и др. По-късно бил принуден от [[Хитлеристка Германия|хитлеристите]] да напусне родната си страна и да емигрира най-напред в [[СССР|Съветския съюз]], където работи в математическия факултет на [[Руска академия на науките|Академията на науките на СССР]] в [[Москва]]. В края на 1937 г. заминава със съпругата си за [[Амстердам]], а оттам за [[САЩ]], за да участва в сеанс на едновременна игра и да изнася лекции в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. В [[Ню Йорк]] съпругата му заболява тежко и лекарите категорично забраняват пътуването и&#768; през океана. Това принуждава Ласкер да остане до края на живота си на американския континент.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
Почива на [[11 януари]] [[1941]] г. в болницата „Mount Sinai“ в [[Ню Йорк]] на 72-годишна възраст. По ирония на съдбата в същата болница една година по-късно умира неговият съперник и друг велик шахматист [[Хосе Раул Капабланка]].&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
== Шахматен стил ==
Най-характерните особености на неговия шахматен стил са сложните комбинации и оригинални решения на умен, хитър и разнообразен шахматист. Играел борчески, сложно и оригинално. Изключително находчив в защитата, притежава великолепна [[ендшпил]]на техника, а в усложненията превъзхожда и най-опасните си съперници. Към всеки от противниците си подхожда индивидуално и на всеки поставя за разрешаване най-неприятните задачи.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
Ласкер е един от най-големите шахматни умове за всички времена. Доктор по [[математика]] и [[философия]], той редува периодите на активна шахматна дейност с периоди на упорита и плодотворна работа над изследвания и трудове по математика и философия, които получават всеобщо признание. [[Алберт Айнщайн]] изказва дълбокото си съжаление, че този изключителен човек не се е посветил изцяло на науката. През 1895 г. Ласкер издава в Англия своята шахматна книга „[[Здравият„Здравият смисъл в шахмата]]“шахмата“. Тази книга, както и „[[Учебник„Учебник за шахматната игра]]“игра“, имат огромен успех, преведени са на много езици и са с важно значение за развитие на шахматната мисъл.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />
 
Големият принос на Ласкер в шахматната мисъл е, че поставя основите на психологичния метод, без които днес не биха станали възможни големите постижения в съвременния шахмат.&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия" />