Георги Сугарев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
Заедно с войводите [[Христо Узунов]] и [[Георги Шкорнов|Дякон Евстатий]] помагат на [[Даме Груев]] да въстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] на ВМОРО в 1904 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161-162.</ref>. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в [[България]], е въстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] в областта [[Азот (област)|Азот]] в края на лятото на [[1905]] година. Координира действията си с велешките войводи [[Панчо Константинов]] и [[Иван Наумов Алябака]], по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и [[Скопски революционен окръг|Скопския революционен окръг]]. Помагат му още [[Петър Юруков]] и [[Петър Радев]].
 
През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към [[Мариово]], за да противодейства на активизиралите се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]]. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, [[Петър Лигушев]], на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над [[Параловски манастир|Параловския манастир]] край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена. Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници [[Петко Кънев]] и [[Кръстю Буфчето]] от Буф се спасяват с помощта на местни селяни<ref>Балевски, Васил. Кънев, Петко. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, Ашеана„Акшеана 2007“, София, 20072008, стр.12.</ref>. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва [[Лигушева афера|Лигушевата афера]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/tn/tn_18.html Спомени от моето минало,18 глава,Тома Николов,Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)]</ref>.
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сугарев (14-и в първата колона).]]
[[Файл:Georgi Sugarev grave.jpg|ляво|мини|Гробът на Георги Сугарев, разрушен от сръбските власти.]]