Левон Тер-Петросян: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание = арменски политик
| роден-дата = [[9 януари]] [[1945]]
| роден-място = [[АлепоХалеб]], [[Сирия]]
}}<br />
 
'''Левон Тер-Петросян''' (на арменски: [[:Լեւոն Տեր - Պետրոսյան]]; на руски: Левон Тер-Петросян) е роден на 9-ти януари 1945 г. Понякога изписван Левон Тер-Петросян или Тер-Петросян (с или без тире), той е арменски държавен и политически деятел,дееец.

Той е първият президент на [[:Армения]] от 1991 до 1998 годинаг. Но поради някоиПоради икономически и политически проблеми, той подава оставка на 3 февруари 1998 г., икато е наследен от Робърт Кочарян.<br />
 
== Биография ==
Тер-ПетросянРоден е роден в [[:АлепоХалеб]], [[:Сирия]], в армено-сирийско семейство на оцелели от геноцид. Те емигрират в [[:Армения]] презна 19469 годинаянуари 1945 г. През 1968 г. Тер-Петросян завършва факултетаФакултета по ориенталистика на Ереванския държавен университет, през 1972 г. завършва аспирантура в Ленинградския държавен университет, а през 1987 г. получава докторска степен в същия университет. В периода от 1972 до 1978 г., Тер-Петросян работи като младши научен сътрудник в Института по литература на Армения. От 1978 до 1985 г. той заема поста научен секретар в [[:Матенадаран]] (Институт за древни ръкописи, разположен в Ереван). От 1985 г. Тер-Петросян работи в Матенадаран като старши изследовател.
 
Женен е за Людмила Тер-Петросян. Двамата имат единИмат син - Дейвид Тер-Петросян и трима3 внуци. Тер-Петросян владее [[:арменски]], [[:асирийски]], [[:руски]], [[:френски]], [[:английски]], [[:немски]] и [[:арабски]] език, както и някои изчезнали езици. Той е автор на повече от 70 научни публикации на [[:арменски]], [[:руски]] и [[:френски]] език. Той е и член на Съюза на писателите на Армения, на Френско-азиатското общество и почетен доктор на университета в Ла Верн, на [[:Софийския университет]], на Парижкия университет и на Университета на Страсбург.<br /><br /><br />
 
Тер-Петросян е роден в [[:Алепо]], [[:Сирия]], в армено-сирийско семейство на оцелели от геноцид. Те емигрират в [[:Армения]] през 1946 година. През 1968 г. Тер-Петросян завършва факултета по ориенталистика на Ереванския държавен университет, през 1972 г. завършва аспирантура в Ленинградския държавен университет, а през 1987 г. получава докторска степен в същия университет. В периода от 1972 до 1978 г., Тер-Петросян работи като младши научен сътрудник в Института по литература на Армения. От 1978 до 1985 г. той заема поста научен секретар в [[:Матенадаран]] (Институт за древни ръкописи, разположен в Ереван). От 1985 г. Тер-Петросян работи в Матенадаран като старши изследовател.
Женен е за Людмила Тер-Петросян. Двамата имат един син - Дейвид Тер-Петросян и трима внуци. Тер-Петросян владее [[:арменски]], [[:асирийски]], [[:руски]], [[:френски]], [[:английски]], [[:немски]] и [[:арабски]] език, както и някои изчезнали езици. Той е автор на повече от 70 научни публикации на [[:арменски]], [[:руски]] и [[:френски]] език. Той е и член на Съюза на писателите на Армения, на Френско-азиатското общество и почетен доктор на университета в Ла Верн, на [[:Софийския университет]], на Парижкия университет и на Университета на Страсбург.<br /><br /><br />
== Политическа кариера ==
Политическата кариера на Тер-Петросян започва през 1960 г. През 1966 г. той е арестуван за активното му участие в демонстрация на 24 април същата година. През февруари 1988 г. застава начело на Карабахския комитет на Матенадаран (- група от арменски интелектуалци, признати от много арменци за техни ръководители в края на 801980-те години на 20в.)год. През май същата година, тойс.г. се замесвавключва в арменския комитет на движението Карабах. От 10 декември 1988 г. до 31 май 1989 г. е под арест в Матро́сская„Матроская тишина́тишина“ (следствен изолатор № 1 в Москва), заедно с останалите членове на комисията Карабах.
 
През 1989 г. Тер-Петросян е избран за член на Управителния съвет на панарменското национално движение. По-късно става председател на Управителния съвет. На 27 август 1989 г. е избран за представител на Върховния съвет на Арменската съветска социалистическа република, след което е преизбран на 20 май 1990 г. На 4 август същата година той става председател на Висшия съвет на Република [[:Армения]].
Политическата кариера на Тер-Петросян започва през 1960 г. През 1966 г. той е арестуван за активното му участие в демонстрация на 24 април същата година. През февруари 1988 г. застава начело на Карабахския комитет на Матенадаран (група от арменски интелектуалци, признати от много арменци за техни ръководители в края на 80-те години на 20в.). През май същата година, той се замесва в арменския комитет на движението Карабах. От 10 декември 1988 г. до 31 май 1989 г. е под арест в Матро́сская тишина́ (следствен изолатор № 1 в Москва), заедно с останалите членове на комисията Карабах.
През 1989 г. Тер-Петросян е избран за член на Управителния съвет на Пан-арменското национално движение. По-късно той става председател на Управителния съвет.
На 27 август 1989 г. е избран за представител на Върховния съвет на Арменската съветска социалистическа република, след което е преизбран на 20 май 1990 г. На 4 август същата година той става председател на Висшия съвет на Република [[:Армения]].
 
== Като президент ==
Тер-Петросян е избран от народа за първи президент на новосъздадената независима Република [[:Армения]] на 16 октомври 1991 г. и преизбран на 22 септември 1996 годинаг. Преизбирането му обаче е помрачено от обвинения в изборни измами, отчетени от опозицията и поддържани от много международни наблюдатели. Популярността му отслабва още повече когато опозицията започва да го обвинява за лошото икономическото положение, в което се намира [[:Армения]] след разпадането на [[:СССР]]. По-специално не е харесван от народа заради забраната, която налага над една партия -партията [[:Арменска революционна федерация]], и чието ръководство хвърля в затвора на основание, че лидерствоторъководството иѝ е базирано в чужбина – нещо, което е забранено според арменската Конституцияконституция.
 
== Оставка ==
Тер-Петросян е принуден да подаде оставка през февруари 1998 г., след като оправдава компрометиращото уреждане на конфликта [[:Нагорни Карабах]], което му действие много арменци считат за подкопаване на тяхната сигурност. Ключови министри на Тер-Петросян, водени от тогавашния министър-председател Роберт Кочарян, отказват да приемат плана за мир за [[:Нагорни Карабах]], предложен от международни посредници през септември 1997 г. Планът, приет от Тер-Петросян и [[:Азербайджан]], наречен план за "поетапно" уреждане на конфликта, е причината да се отложи споразумението за статута на [[:Нагорни Карабах]]. Това споразумение е за връщането на повечето контролирани от [[:Армения]] азербайджански територии около Нагорни Карабах и вдигането на арменските блокади от [[:Азербайджан]] и [[:Турция]].
 
== Завръщане ==
След като подава оставка, Тер-Петросян се появява рядко в обществото и избягва контакт с медиите. Въпреки това се появяват спекулации, че той ще се кандидатира за президент на [[:Армения]] на изборите през февруари 2003 годинаг. Но вместоВместо това, той посвещава времето си на научни изследвания. В периода 2005-2007 г. Тер-Петросян публикува два2 тома от историко-политическите си изследвания "Кръстоносците и арменците". [[Картинка:Levon Ter Petrossian.jpg|мини|Левон Тер-Петросян]]
[[Картинка:Levon Ter Petrossian.jpg|мини|Левон Тер-Петросян]]
 
На 21 септември 2007 г., на събитие в [[:Ереван]] по случай 16-годишнината от обявяване на независимостта на [[:Армения]], Тер-Петросян дава първата си публична реч от близо десет години10 насамгод. В тази реч той е доста критичен към Кочарян. Впоследствие, на 26 октомври 2007 г., в реч в [[:Ереван]], Тер-Петросян официално обявява кандидатурата си за президентските избори през 2008 г. Той обвиняваОбвинява правителството Кочарян за ширещата се корупция, включваща кражбата на "най-малко 3 или 4 млрд. долара" през последните пет5 годинигод. Той е критичен и към твърденията на правителството за силен икономически растеж и заявява, че решението, което Кочарян и неговият министър-председател Серж Саркисян са намерили по проблема с [[:Нагорни Карабах]], всъщност е същото решение, което той е предложил десет години по-рано.
След като подава оставка, Тер-Петросян се появява рядко в обществото и избягва контакт с медиите. Въпреки това се появяват спекулации, че той ще се кандидатира за президент на [[:Армения]] на изборите през февруари 2003 година. Но вместо това, той посвещава времето си на научни изследвания. В периода 2005-2007 г. Тер-Петросян публикува два тома от историко-политическите си изследвания "Кръстоносците и арменците". [[Картинка:Levon Ter Petrossian.jpg|мини|Левон Тер-Петросян]]
 
Редица опозиционни партии застават зад него след завръщането му на политическата сцена, включително и Народната партия на [[:Армения]], водена от Степан Демирчян, [[:Арменската Републиканскарепубликанска партия]], водена от Арам Саркисян, Социалдемократическата партия, "Азадакрум" - движение за Жирайр Сефилян, партия "Ню Таймс" и партия „Наследство”, водена от Раффи ОваннисянОванисян.
 
На 21 септември 2007 г., на събитие в [[:Ереван]] по случай 16-годишнината от обявяване на независимостта на [[:Армения]], Тер-Петросян дава първата си публична реч от близо десет години насам. В тази реч той е доста критичен към Кочарян. Впоследствие, на 26 октомври 2007 г., в реч в [[:Ереван]], Тер-Петросян официално обявява кандидатурата си за президентските избори през 2008 г. Той обвинява правителството Кочарян за ширещата се корупция, включваща кражбата на "най-малко 3 или 4 млрд. долара" през последните пет години. Той е критичен и към твърденията на правителството за силен икономически растеж и заявява, че решението, което Кочарян и неговият министър-председател Серж Саркисян са намерили по проблема с [[:Нагорни Карабах]], всъщност е същото решение, което той е предложил десет години по-рано.
Редица опозиционни партии застават зад него след завръщането му на политическата сцена, включително и Народната партия на [[:Армения]], водена от Степан Демирчян, [[:Арменската Републиканска партия]], водена от Арам Саркисян, Социалдемократическата партия, "Азадакрум" - движение за Жирайр Сефилян, партия "Ню Таймс" и партия „Наследство”, водена от Раффи Ованнисян.
=== Протести ===
Окончателните резултати от изборите, проведени на 19 февруари 2008 г., официално поставят Тер-Петросян на второ2-ро място с 21,5% от гласовете. Тогава той и неговите привърженици обвиняват правителството във фалшифициране на изборите и заяви, победа, . Започвайки на 20 февруари, той води непрекъсната протести, включващи десетки хиляди негови поддръжници в [[:Ереван]]. В ранните сутрешни часове на 01 март, според доказателствата на огнестрелните оръжия в лагера, властите нахлуват, за да разгледат внимателно палатките, създадени от демонстрантите. Правоохранителните агенти насилствено разпръскват стотиците протестиращи в лагер. Тер-Петросян е поставен под домашен арест, не му е разрешавано да напуска дома си, макар че властите по-късно отричат твърденията. Няколко часа по-късно десетки хиляди протестиращи се събраха на площад [[:Миясникян]], за да протестират срещу акта на правителството. Полицията, притисната от самия размер на тълпата, се отказва да се противопоставя. Извънредно положение е обявено от президента Кочарян в 17:00, като той позволява на армията да се премести в столицата. През нощта, хилядите демонстранти правят барикади, използвайки реквизирани общински автобуси. В резултат на престрелка с полицията, десет души загиват.
 
През 2011 г., Тер-Петросян отново има водеща роля по време на протестите, които избухнаха в [[:Армения]], като част от вълна от многобройни конфликти. Като лидер на опозиционния блок на [[:Арменския национален конгрес]], образуван две2 годинигод. преди избухването на протестите, Тер -Петросян обвинява президента Серж Саркисян, избран на изборите през 2008 г., че е "нелегитимен " и призовава за освобождаване на политическите затворници, за оставката на правителството, както и за пълно разследване на насилието, което отнема живота на десетте негови поддръжници през 2008 годинаг.
Окончателните резултати от изборите, проведени на 19 февруари 2008 г., официално поставят Тер-Петросян на второ място с 21,5% от гласовете. Тогава той и неговите привърженици обвиняват правителството във фалшифициране на изборите и заяви, победа, . Започвайки на 20 февруари, той води непрекъсната протести, включващи десетки хиляди негови поддръжници в [[:Ереван]]. В ранните сутрешни часове на 01 март, според доказателствата на огнестрелните оръжия в лагера, властите нахлуват, за да разгледат внимателно палатките, създадени от демонстрантите. Правоохранителните агенти насилствено разпръскват стотиците протестиращи в лагер. Тер-Петросян е поставен под домашен арест, не му е разрешавано да напуска дома си, макар че властите по-късно отричат твърденията. Няколко часа по-късно десетки хиляди протестиращи се събраха на площад [[:Миясникян]], за да протестират срещу акта на правителството. Полицията, притисната от самия размер на тълпата, се отказва да се противопоставя. Извънредно положение е обявено от президента Кочарян в 17:00, като той позволява на армията да се премести в столицата. През нощта, хилядите демонстранти правят барикади, използвайки реквизирани общински автобуси. В резултат на престрелка с полицията, десет души загиват.
 
През 2011 г., Тер-Петросян отново има водеща роля по време на протестите, които избухнаха в [[:Армения]], като част от вълна от многобройни конфликти. Като лидер на опозиционния блок на [[:Арменския национален конгрес]], образуван две години преди избухването на протестите, Тер -Петросян обвинява президента Серж Саркисян, избран на изборите през 2008 г., че е "нелегитимен " и призовава за освобождаване на политическите затворници, за оставката на правителството, както и за пълно разследване на насилието, което отнема живота на десетте негови поддръжници през 2008 година.
 
== Правителствени ръководители ==
*[[:Вазген Манукян]] /(13 август 1990 — 22 ноември 1991/<br />)
 
*[[:Гагик Арутюнян]] /(22 ноември 1991 — 30 юли 1992/<br />)
[[:Вазген Манукян]] /13 август 1990 — 22 ноември 1991/<br />
*[[:Хосров Арутюнян]] /(30 юли 1992 — 2 февруари 1993/<br />)
 
*[[:Грант Багратян]] /(2 февруари 1993 — 4 ноември 1996/<br />)
[[:Гагик Арутюнян]] /22 ноември 1991 — 30 юли 1992/<br />
*[[:Армен Саркисян]] /(4 ноември 1996 — 20 март 1997/<br />)
 
*[[:Роберт Кочарян]] /(20 март 1997 — 9 април 1998/)
[[:Хосров Арутюнян]] /30 юли 1992 — 2 февруари 1993/<br />
 
[[:Грант Багратян]] /2 февруари 1993 — 4 ноември 1996/<br />
 
[[:Армен Саркисян]] /4 ноември 1996 — 20 март 1997/<br />
 
[[:Роберт Кочарян]] /20 март 1997 — 9 април 1998/
 
== Източници ==
* http://en.wikipedia.org/wiki/Levon_Ter-Petrossian
 
== Външни препратки ==
Line 60 ⟶ 56:
{{СОРТКАТ:Тер-Петросян, Левон}}
[[Категория:Арменци]]
[[Категория:Халеб]]
[[Категория:Арменци в Сирия]]
[[Категория:Халеб]]
{{политик-мъниче}}