Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Промяна: es:Sitio de Antioquía (1097-1098))
 
=== Опити за пробив на обсадата ===
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяни, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но на Яги Сиян му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които доскоро е бил в изострени отношения - [[АлепоХалеб]], [[Дамаск]] и [[Мосул]]. Като усърден пратеник на Яги Сиян действа сина му ''Шамс ад-Давла'', който първо отива при царя на Дамаск ''[[Дукак (цар на Дамаск)|Дукак]]''. Последният враждува с брат си ''[[Редуан (цар на Дамаск)|Редуан]]'' от АлепоХалеб; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск ''(Ас-Шам на арабски)'' остава загадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава първо Дукак да облекчи обсадата, защото врагът застрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като развитие битка южно от Антиохия бива отблъснат. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на който се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанията на Шамс.
 
Шамс ад-Давла е изпратен в АлепоХалеб при безмилостния Редуан Алепски. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като прекалената му предпазливост му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в обсадената Антиохия расте, единствената им надежда остава отдалеченото Мосулско емирство.
 
Шамс ад-Давла е отново пратеник, този път в двора на [[Карбука]], мосулски атабег и наместник на малолетен селджукски [[емир]]. Карбука също първо мисли за емирите като свои отколешни противници и по подобие на [[Кълъч Арслан]] в Мала Азия не се бои толкова от кръстоносците, колкото търси начин да увеличи домена си за тяхна сметка. Неслучайно Карбука изчаква и се включва последен в емирския разнобой срещу кръстоносната армия. Това му дава предимство срещу изтощен от другите противник, победата над когото би му дала пълен контрол над Сирия. Атабегът на Мосул потегля на запад към Антиохия, но се откланя на север, след като разбира за създаването на [[Графство Едеса|Едеското кръстоносно графство]]. Карбука не желае кръстоносци в тила на похода си, но след триседмична безуспешна обсада изоставя Кръстоносна Едеса и поема отново към Антиохия, но вече със съществено закъснение. В похода на Карбука се включва и Дукак, боящ се от властта, която би дала на Карбука евентуалната победа на мосулската армия и посява раздор сред емирите.