Джем Султан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
м датировка
Ред 21:
[[Файл:Zonaro GatesofConst.jpg|ляво|мини|Мехмед II влиза в Константинопол, ''Фаусто Зонаро'']]
 
{{факт|Този момент се смята за повратен за цялата по-нататъшна история на Западното общество поради установилата се специфична конюнктура в Източна Европа.|2012|11|25}} Мехмед II е покорил [[Балканския полуостров]], империята му граничи с [[Египетски султанат|Египет на Мамелюците]], заплашва [[Кралство Унгария|Унгария]], [[Жечпосполита|Полша]] и цяла Средна Европа, а [[Папска държава|Папството]] вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите ([[вакъф]]и) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си ([[спахии]]), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят [[молла|моллите]] и [[имам]]ите, като се предполага, че всяка от тези две партии е използвала един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]].
 
Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (22-годишен тогава) да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния [[Византийска империя|византийски]] закон за [[Константин VII Багренородни|багрянородността]]. Въпреки че завладява [[Бурса]] и отново обявява града за столица на османците <ref>През 1326 година византийският град [[Бурса|Прусса]] е превзет от османците и е провъзгласен за столица на Османската империя.</ref>, Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския султанат.