Димитър Солунски: Разлика между версии

|място на раждане= [[Солун]], днес [[Гърция]]

|изображение=Michael_of_salonica.jpg

|място на смъртта= [[Солун]], днес [[Гърция]]

|титли= [[Великомъченик]], [[светец]] и [[чудотворец]]

|покровителство= град [[Солун]], династията на [[Асеневци]]<ref>Ангелов, Боню, Донка Петканова, Стара българска литература: Житиеписни творби, Български писател, 1981, стр. 638.</ref>, {{факт|[[кръстоносци|кръстоносците]]те (римокатолическата традиция)|2012|08|09}}

'''Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец''' или '''Свети Димитър''' ({{lang-el|Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης}}) е [[Православие|православен]] светец.

Роден е в [[Солун]] през [[3 век]]. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - [[Християнство|християнин]]. Когато родителите на Димитър умират, [[император]] [[Максимиан]] го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците,<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_Dimitar_Solunski.htm Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец], pravoslavieto.com</ref> при връщането си от поход от източната част на [[Римска империя|Империята]], Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър -&nbsp;— прободен с копие в [[306]] година.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно [[миро]] и затова [[Църква]]та го нарекла ''Свети Димитър Мироточиви''. Паметници от [[10 век]] споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от [[Балкани]]те. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира [[Ватопед]], [[Свети Пантелеймон (Атон)|Панталеймоновския]] и [[Ксенофонт (манастир)|Ксенофския манастир]].

В [[иконография]]та Свети Димитър се изобразява като [[светец-воин (иконография)|светец-воин]]. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от [[царски ред (икони)|царския ред]] на [[иконостас]]а -&nbsp;— седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След [[16 век]], заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на [[апокалипсис]]а -&nbsp;— той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва [[Василий II|Василий II Българоубиец]] или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар [[Калоян]] тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян който бил обсадил града, в [[Русия]] - татарин -&nbsp;— т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е [[антихрист]]ът.

* Brezeanu, S. «Romains» et les «Barbares» dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des «Miracles de saint Demetrius». Comment on peut devenir l’«autre». - R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127–131.

* Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47).

* Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. - Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002.