Векил Ванов: Разлика между версии

Роден е на 17 октомври 1937 г. в [[село]] [[Връв]]. Завършва висшето си образование през 1966 г. във Висшия икономически институт (настоящ УНСС), гр. София, специалност “Икономика на промишлеността”. На 22 октомври 1982 г. придобива научната степен Доктор на икономическите науки (диплом № 12127) по проблемите на работната сила и управление на човешките ресурси. На 06 февруари 1986 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научното звание Старши научен сътрудник (свидетелство за научно звание № 8931). ▼

Трудовата си дейност започва на 10 февруари 1966 г. в Научния институт по планиране към Държавния комитет по планиране. Там работи до 20 август 1973 г. В периода 20 август 1973 г. - 14 октомври 1991 г. работи в Икономическия институт към БАН. В периода 8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г. е [[министър на труда и социалните грижи]]. В периода 30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание. От 18 октомври 1994 г. до 23 януари 1995 г. работи в Икономическия институт към БАН. От Българската академия на науките е отличен за дългогодишна научноизследователска дейност и за приноса му в утвърждаване авторитета на Икономическия институт на БАН, а от Министерство на труда на Република България - за приноса в социалната политика. От 25 януари 1995 г. до 01 октомври 1997 г. е началник на отдел “Отраслови проучвания в БНБ”. След това в периода 17 октомври 1997 г. до 03 март 2001 г. работи като пълномощен министър и търговски представител в посолството на Р. България в Република Беларус, гр. Минск. След 01 юли 2005 г. е консултант с контролни функции към Столичния общински съвет.▼