Иван Димитров Станчов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 18:
След 1923 година Иван Станчов живее предимно в [[Лондон]]. През януари 1924 година постъпва на работа в химическата компания „Викърс“, която напуска през декември 1926 година, след отказа му да приеме британско поданство. През 1928 година Иван Станчов постъпва на работа в българското [[Министерство на външните работи|Външно министерство]] - първоначално в шифровалния отдел, а по-късно - в Протокола. През 1931-1936 година е на дипломатическа служба в [[Рим]] - като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая - като шарже д'афер.<ref name="Станчов87" />
 
През 1937-1942 година Станчов работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което, до юни 1944 година е генерален консул в [[Галац]]. На този си пост подпомага преселването в България на компактни групи [[таврийски българи]],<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 174-176.</ref>, оказва съдействие на местни [[евреи]], като им издава български паспорти.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 10, 198.</ref> През юли 1944 година е назначен за генерален консул в [[Цариград]]. На 5 януари 1945 година е отзован от новите власти в София, но отказва да се завърне в България и през май същата година отива в Швайцария при жена си и децата си. През август 1946 година емигрира в САЩ. През април 1947 година купува малка ферма в Урбана, [[Мериленд]], където остава до края на живота си. През 1948 година придобива гражданство на САЩ.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 290.</ref> посквещавапосвещава статии и други публични изяви на България и комунизма в Източна Европа.
 
== Семейство ==