Ерминия: Разлика между версии

'''Ерминиите''' са ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията[[иконография]та на църковното изкуство на възрожденските български [[зограф]]и. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от [[Възраждане|възрожденските]] български зографи[[зограф]]и, които първи са превели прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης'' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била написанасъчинена на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация наот по-стари, анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своятасвоя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена едва през 2004 г. в немски превод.<ref>Ivan Bentchev, кактоGriechische иund bulgarische Malerbücher: Technologie. Recklinghausen, 2004.</ref> (Същото издание описва техниката на иконописта, съдържаща сеизложена в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод.) Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и първата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г.<ref>[[Асен ЕрминиятаВасилиев]], Ерминии: Технология и иконография, София 1976.</ref> Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света, което се дължиблагодарение на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски — (1855 г.), на руски — (1868 г.) и след това – на много други езици. За зографскитеЗографските ерминии, особено за Дионисиевата ерминия, имаса предмет на множество научни публикацииизследвания.

* Ερμηνεία της ζωγραφικής: [http://books.google.co.uk/books?id=Bk4pAAAAYAAJ&pg=PP15#v=onepage&q&f=false Das Handbuch der Malerei vom Berge Athos] aus dem handschriftlichen neugriechischen Urtext ubersetztübersetzt, mit Anmerkungen von Didron d. Ü. und eigenen von Godeh. Schäfer. Trier, 1855 (Munchen, 1960).

* [[Асен Василиев]], Ерминии.: Технология и иконография, София 1976;