Ерминия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
перифраза, добавени бележки и библиография
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Ерминиите''' са ръкописни напътствени описания на техниката и [[иконография]]та на църковното изкуство, зографски наръчници.
'''Ерминиите''' са ръкописни напътствия и описания на техниката и [[иконография]та на църковното изкуство. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от [[Възраждане|възрожденските]] български [[зограф]]и, които първи са превели прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης'' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била съчинена на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена едва през 2004 г. в немски превод.<ref>Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher: Technologie. Recklinghausen, 2004.</ref> (Същото издание описва техниката на иконописта, изложена в седем познати български ерминии.) Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и първата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г.<ref>[[Асен Василиев]], Ерминии: Технология и иконография, София 1976.</ref> Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски език (1845). Следват преводи на немски (1855), на руски (1868) и след това – на много други езици. Зографските ерминии, особено Дионисиевата, са предмет на множество научни изследвания.
 
==Съдържание на ерминиите==
'''Ерминиите''' са ръкописни напътствия и описания на техниката и [[иконография]та на църковното изкуство. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от [[Възраждане|възрожденските]] български [[зограф]]и, които първи са превелипревеждат прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης'' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. ТяПоследната е била съчинена на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена едва през 2004 г. в немски превод.<ref>Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher: Technologie. Recklinghausen, 2004.</ref> (Същото издание описва техниката на иконописта, изложена в седем познати български ерминии.) Компилативната ерминия на зографитезографа [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и първата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г.<ref>[[Асен Василиев]], Ерминии: Технология и иконография, София 1976.</ref> Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски език (1845). Следват преводи на немски (1855), на руски (1868) и след това – на много други езици. Зографските ерминии, особено Дионисиевата, са предмет на множество научни изследвания.
 
==Бележки==
Line 10 ⟶ 13:
* Διονυσίου του εκ Φουρνά [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/2/c/a/metadata-141-0000170.tkl Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης] εκ χειρογράφου του ιη' αιώνος εκδοθείσα κατά το πρωτότυπον αυτής κείμενον υπό Α. Παπαδοπούλου-Κεραμέως. Санкт-Петербург, 1909.
* The Painters Manual of Dionysius of Fourna (English translation by Paul Hetherington). London, 1974
* [[Асен Василиев]], Ерминии: Технология и иконография,. София, 1976;
* Емануел Мутафов, Европеизация на хартия,. София, 2001;
* Емануел Мутафов, Две съчинения за живописта от Библиотеката на Рилския манастир. – Паметници, реставрация, музеи, септ. 2004, 25-31;
* Ivan Bentchev, Griechische und bulgarische Malerbücher.: Technologie (= Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, Band 11),. Recklinghausen 2004 ISBN 3-929040-74-3
 
==Изледвания==