Уикипедия

Жилищна кооперация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Закон за ЖСК
Ред 1:
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]]
 
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименованиетонаименование на вид [[апартаментна сградаапартамент]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперацияжилище|кооперативнижилищна]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитектсграда]], иразпространен строител и по този начин издигат жилищна сграда св [[апартаментБългария]]и. като жилищни единици.
 
Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] да изготви проект и чрез строител издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици.
== Жилищните кооперации в България ==
 
== История ==
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]]год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналиятвъзникналия след [[Първа световна война|Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].
 
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 201920-те годинигод., когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] годинигод. Днес те доминират в централните части на София, поради коетокато оформят облика [[София - централна част|Центъра]] на Столицатастолицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство ставае немислимизоставен.
 
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
 
== Кооперации от 1920-те - 1940-те год. ==
=== Характеристики на сградите ===
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без директнапряка слънчева светлина - (''вестибюл''), - отделенотделено с голям [[портал]] (най-често четирикрилен4-икрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два2 входа - един официален, (отвеждащ към вестибюла) и втори - [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ -допълнително (слугинско -) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].▼
 
▲Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]].
Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].
 
=== Стилови характеристики ===
 
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]) на Орлов мост]]
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те годинигод. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националниянационалния стил със заемкитезаемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
 
=== Строителство ===
 
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год., са построени с конструкция тип [[пруски свод]] - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с [[железобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]].
 
=== Архитекти ===
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечетоповечето от архитектите, работили туктам от 1920-те до [[1940-те]] годинигод., имат реализирани проекти за кооперативни домове - [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др.▼
 
== Външни препратки ==
▲Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечето от архитектите, работили тук от 1920-те до [[1940-те]] години, имат реализирани проекти за кооперативни домове [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др.
* [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2129161729 Закон за жилищностроителните кооперации (с изм. и доп.) от 1978 г.]
 
{{Сградоустройство}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жилищна_кооперация“.