Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]]
 
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]]. Обикновено са поне на 3 [[етаж]]а.
 
Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] да изготви проект и чрез строител издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици.
 
== История в България ==
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].
 
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.
 
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
 
== Кооперации от 1920-те - 1940-те год. ==
=== Характеристики на сградите ===
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]аетажа, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. ОтносноВъв вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-икриленкрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от [[дюшеме]], а от [[1940-те]] годинигод. се слагаползва и [[паркет]].
 
=== Стилови характеристики ===
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]) на Орлов мост]]
В стилово отношение жилищните кооперации вот онзи Българияпериод се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
 
=== Строителство ===