Балдуин I (Йерусалим): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sr:Балдвин I Јерусалимски |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| обкръжение=
| пълно име= Балдуин дьо Булон, ал-Бадрауил
| други титли= [[Графство Едеса|граф на Едеса]]
| кръщене=
| роден= [[1058]] г.
Ред 15:
| място на смъртта=[[Ариш]], [[Египет]]
| погребан= [[Възкресение Христово (Йерусалим)|Йерусалимската църква "Възкресение Христово"]]
| предшественик=[[Андраш III]] и [[Вацлав II]]
| наследник=[[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин II]]
| съпруга= Готхилда де Тосни
| втори брак = Арда Арменска
| трети брак = [[Алерамичи|Аделайд дел Васто]]
Ред 23:
| династия=
| баща=[[Йосташ II (Булон)|Йосташ II дьо Булон]]
| майка=Ида дьо Вердюн
}}
'''Балдуин ''(Бодуен)'' дьо Булон ''' (на [[френски език|фр.]] ''Baudouin de Boulogne'') е [[Графство Едеса|граф на Едеса]] в периода (1098-1100) и крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] (1100-1118) . Той е трети син на граф [[Йосташ II (Булон)|Йосташ II]] и Ида дьо Вердюн. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения - [[Йосташ III (Булон)|Йосташ III]] Булонското графство, а [[Годфроа дьо Буйон|Готфрид дьо Булон]] именията по майчина линия (братът на Ида дьо Вердюн и негов вуйчо Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]].
== Участие в похода ==
След преминаването на Похода през [[Анатолия]] през октомври [[1097]] г. Торос Едески, управител на подчинения от [[селджуки]]те [[арменци|арменско]]-[[византия|византийски]] град [[Едеса]] иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на [[9 март]] [[1098]] г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който запчва да се титлува като [[граф]] на Едеса.▼
Балдуин участва в поход, заедно с брат си, [[Годфроа дьо Буйон]]. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен [[феод]].
Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град [[Тарс]], надявайки се да го превземе с щурм, но града вече е зает от войските на друг кръстоносец - [[Танкред Тарентски]]. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към [[Ефрат]], „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.<ref name="Sovet">Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития. — Свердловск, 1985. — С. 82—92 [http://elar.usu.ru/bitstream/1234.56789/2539/1/adsv-22-09.pdf] [http://www.peeep.us/e9fcba4d <small>архив<small />]</ref>
Балдуин обявява себе си за [[сеньор]] на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта [[Мамистра]], която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.
Съединил силите си с основната армия в [[Мараш]], Балдуин остава там за кратко и два дни по-късно тръгва с армията си към град [[Едеса]].
Така, Балдуин, който по-късно става крал на [[Йерусалим]], не взима никакво участиие в освобождението на свещения град.
== Покоряване на Едеса ==
[[Файл:Baldwin_I_of_Jerusalem.gif|thumb|ляво|Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на [[Гийом от Тир|Гийом Тирски]]]]▼
▲След преминаването на
Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички турски нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на [[Ефрат]]. Той вече планира да завладее и [[Диарбекир]], когато научава за смъртта на брат си Готфрид; ова подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, оставяйки графството си на грижите на братовчед си Балдуин де Бурк, по-късно наречен [[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин II]], крал на Йерусалим.
== Управление ==
Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на [[25 декември]] [[1100]] г. във [[Витлеем]]. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като [[Акра (Израел)|Акра]] и [[Бейрут]], осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят. Същевременно се развежда с втората си съпруга, пращайки я в манастир, и се жени отново, този път за [[Алерамичи|Аделайд дел Васто]], вдовица на [[Рожер I (Сицилия)|Рожер Гвискар]]. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на [[Сицилия|сицилианския]] флот. Поради неодобрението и на папата Балдуин по-късно е принуден да се раздели с Аделайд.
Скоро след това, през април [[1118]] г., умира в [[Египет]], вероятно от хранително отравяне.
▲[[Файл:Baldwin_I_of_Jerusalem.gif|thumb|ляво|Балдуин дьо Булон, илюстрация към хрониката на [[Гийом от Тир|Гийом Тирски]]]]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Крале на Йерусалим]]
{{Link FA|cs}}
| |||