Разлика между версии на „Джетро Тъл“

По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - ''Stand Up'' (1969) - превръща групата във водещ арт-рок състав, който за разлика от [[Кинг Кримсън]] или [[Емерсън, Лейк енд Палмър]] се оказва и търговски успешен: ''Stand Up'', както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. ''"Bourée"'' е джазирана преработка на камерна пиеса на [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], ''"Fat Man"'' е - заедно с издадената на сингъл ''"Christmas Song"'' - сред първите песни на групата наподобяващи британския фолклор. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - ''"We Used To Know"'', се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на [[Ийгълс]] ''"Hotel California"'' възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
 
През годините 1969-1971 Джетро Тъл се придържат и към една затихваща практика в популярната музика: издават малки плочи ([[сингъл|сингли]]) с песни, невключени в дългосвирещите им плочи. Някои от най-знаменателните им записи от периода излизат първопървоначално само на малка плоча: ''"Living In The Past"'', който въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти, ''"Witch's Promise"'' с насложени няколко партии флейта и акустичен съпровод, както и другата запомняща се песен с акустичен аранжимент - ''"Life's A Long Song"'', която излиза на EP (extended play) през 1971-ва.
 
1970 г. Джетро Тъл издават третия си албум: ''Benefit'', в чиито записи участва създателят на Блейдс и лидер на ранните блекпулски формации Джон Еван: той ще се присъедини официално към групата за записите на следващия албум. Форматът на състава вече напълно отговаря на очакванията за прогресив-рок група, а Еван се изявява като ексцентричен солист с прилична класическа подготовка по концертите: най-характерно е концертното изпълнение под заглавие ''"By Kind Permission Of"'', включено в двойния компилативен албум ''Living In The Past'', излязъл през 1972. От точно този период е и концертният запис от Carnegie Hall в [[Ню Йорк]], издаден като втори компакт диск в колекцията от 1993 г. ''25th Anniversary Box Set''. Записите се множат, но много виждат свят едва десетилетия по-късно в различните компилации и колекционерски издания от 80-те години нататък. Скоро след излизането на ''Benefit'' групата напуска басистът Глен Корник - най-вече поради различия в характера: Корник е шумен, буен рокаджия, който си пада по алкохола, наркотиците и купона, докато останалите музиканти предпочитат спокойствието.