Илиризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Илиризмът''' или '''илирийско движение''' е обществено културно-политическо движение, възникнало в [[Хърватия|хърватските земи]] през 1830-те и 1840-те год.
Единствено географското положение на тези [[южни славяни|южнославянски]] земи (на [[хървати]]те и на [[сърби]]те) през 19 век свързва движението с [[античност|Антична]] [[Илирия]] и древните [[илири]]. Илиризмът оказва значимо въздействие върху национално-освободителните движения в другите южнославянските земи.
Организиран характер на движението слага [[Людевит Гай]]. Илиризмът признава нуждата от единство на южните славяни и укрепване на славянската солидарност с оглед на политическите цели и задачи, които си поставя и които стоят пред него. В движението първоначално се оформят две политически крила
Австрийският императорски двор по принцип подкрепя и съдейства на ''консервативния илиризъм'', виждайки в него инструмент за потискане на унгарското национално-освободително движение, но през [[1843]] г. налага на движението редица рестриктивно-ограничителни мерки, предвид опасността то като цяло да подкрепи и да съдейства на унгарските политически процеси под давление на ''либералното'' си ''крило''. С разгрома на унгарската революция през [[1848]] г. се слага началото на нов етап в развитието на илирийското движение. От 1848 илиризмът започва да пропагандира идеята за политическо обединение и автономия на [[южни славяни|южните славяни]] в рамките на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], но някои негови деятели продължават да стоят на позиция за създаване на ''[[Велика Илирия]]''.
== Теоретични положения ==
Основната идея на „илиристите“ е мисълта за „Велика Илирия“, която, по представите на хърватските национални дейци, заема всички югославски и някои неславянски територии. Разглеждайки населението им като един народ, произлазъл от коренното население на Древна [[Илирия]] — [[илирийци]]те, идеолозите на илиризма говорят за литературно-езиково обединение на южните славяни, смятайки това за основа на бъдещото им политическо единство. Идеята за Велика Илирия говори за това, че в средите на южнославянския елит през този период вече се сформира съзнание за езиковата и културна близост на тези народи. От друга страна, идеите на илиризма обективно служат за сплотяване на балканските славяни около империята на [[Хабсбурги]]те.
През [[1835]] г. [[Людевит Гай]] формулира близките задачи на илирийското движение. Отначало това е развитието на хърватската национална култура и език, които идеолозите на илиризма представят за общи за всички южни славяни. Осъществяването на тези задачи илиристите започват със създаването на нов хърватски [[правопис]]. Голямата им заслуга е създаването на хърватския литературен език (на основата на [[Щокавски говор|щокавския говор]]).
== Вижте също ==
Line 18 ⟶ 23:
* [[Виенски книжовен договор]]
* [[Югославия]]
== Литература ==
* Jezic S. «Ilirska antologia», Zagreb 1934.
* Barac A. «Hrvatska knjizevnost od preporoda do stravanja Jugoslavije», t.1 Zagreb 1954.
* «История Югославии», т.1 Москва 1963.
* Григорьева А.А. Южнославянский вопрос в Габсбургской империи (40-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». – 2011. – №1(6). – С. 136-142.
* Григорьева А.А. Внешняя политика Австро-Венгрии на Балканах и панславизм (60-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Вестник Иркутского государственного технического университета. – 2011. – №7(54). – С.187-193.
[[Категория:История на Хърватия]]
Line 23 ⟶ 35:
[[Категория:Австро-Унгария]]
[[Категория:Политика на Югославия]]
[[ca:Moviment il·liri]]
| |||