Остроготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nix1129 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Nix1129 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 33:
Друга част от остготите, водени от Видимир, син на Ерманарих, успява да избяга в ''Римската империя'' на юг от Дунава заедно с част от Аланите и някои отцепили се хуно-българи. През 378 г. те взимат участие на страната на вези-готите в [[Битка при Адрианопол (378)|битката]] при гр. Адрианопол (Одрин), където римската армия е разгромена, а Император [[Валент]] (*328, †378) е убит.
 
Трета част от ок. 20 000 войни (ок. 100 000 остро-готи и др.) под ръководството на [[Радагайз]] (Родогаст; †406), езичник{{източник|}}, успява да се измъкне към Северна Италия като сее опустошения по пътя и накрая обсажда [Равена]]. През 406 г. Родогаст е разгромен и екзекутиран от римският пълководец Стиликон с помощта на хуните на кан [[Улдин]], дядото на кан Атила. Част от победените остро-готи са включени в римската войска, а другите са заробени.
 
Основната част от остготите се включва като съюзници в походите на победителите си, българите, на запад.{{източник|}} В [[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]] през [[451]] г. остготите са на страната на ''Хунската империя'' на кан Атила (†453) , [[гепиди]]те, [[херули]]те и др. срещу римляните, вези-готите, [[алани]]те, [[франки]]те и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (*ок.390, †454), тракиец,{{източник|}} роден в гр. [[Доросторум]] (днес [[Силистра]]), наречен "''последният римлянин''".
 
След внезапната смърт на Атила през 453 г. неговите 6 синове започват междуособни борби. Възмутени от този опит да бъдат поделяни като „роби“, подчинените племена-съюзници, в т.ч и остготите, се разбунтуват. През [[456]] г. в [[Битка при Недао|битката]] на р. Недава в [[Панония]] българите на Атиловия син княз [[Елак]] са разбити от [[гепиди]]те на княз [[Ардарих]] и от остро-готите на княз [[Тиудимир]] (Теодомир; † 474).