Джизие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: pt:Jizya |
м вътрешна препратка |
||
Ред 13:
От заплащането на пълния или частичен размер на джизието са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите ([[войнуци]], [[мартолоси]], [[дервентджии]]), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за [[еничари]]. През 1490 година в Софийския санджак от един войнук се събирали 7 акчета, докато обикновеното [[рая|раетско]] хане заплащало средно по 74-76 акчета.<ref name="Димитров">Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, София 1986, с. 9-10.</ref> Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война, раята от земите, близки до бойния театър и след опустошения.
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България ([[вилает|вилаетите]] [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и почти 20 акчета.<ref name="Димитров" /> В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До началото на XVI век година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства ([[хане]]та), а след това - от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние, т.е превръща се от подворен в поголовен.<ref name="Димитров" />
| |||