Отваря главното меню

Промени

2702 байта изтрити ,  преди 6 години
махам твърдения без източник
Разгромът на султан Баязид I в Анкарската битка прекъсва периода на разрастване на османските владения. С подкрепата на [[Тимур]] завладените от османците бейлици [[Гермиян]], [[Сарухан]], [[Айдън]], [[Ментеше]] и [[Караман]] връщат самостоятелността си, а предишните им владетели се връщат на власт. Обсадата на [[Константинопол]] е прекратена и [[Византийска империя|византийците]] си връщат някои владения, главно на [[Балкани]]те.
 
За разлика от брат си [[Муса Челеби]], Сюлейман е спасен от плен при [[Тимур]] {{факт|от [[Стефан Лазаревич]]}}. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]] и се опитва да организира съпротива срещу Тимур, но претърпява поражение, след което в края на август се прехвърля на Балканите и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Междувременно в продължение на година и половина Тимур разграбва западните части на [[Мала Азия]] и много жители на региона се спасяват в Константинопол или се прехвърлят на Балканите при Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|86-88}}
 
През есента на 1402 година Сюлейман взема страната на [[Вук Лазаревич]] и [[Георги Бранкович]] в спора им за Косовското и Моравското наследство срещу Стефан Лазаревич, изпращайки военни контингенти в тяхна подкрепа. Конфликтите между сръбските владетели дават възможност на Сюлейман да запази османския сюзеренитет над тях, въпреки поражението при Анкара.{{hrf|Имбър|2000|90}}
 
Стефан Лазаревич междувременно се признава за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан досами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар — южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
 
{{факт|По време на гражданските размирици в [[Османска империя|Османската империя]] през първите две десетилетия на [[15 век]], Сюлейман от всичките османски претенденти за [[султан]], и синове на [[Баязид I]], е най-доброжелателно настроен спрямо [[християни]]те.}} {{факт|Като цяло подкрепя [[Бранковичи]] в спора им с [[Лазаревичи]] за владението на наследствените имения - [[Косово]] и [[Моравско]].}}
 
В началото на 1409 година Сюлейман изпраща значителни сили в подкрепа на Вук Лазаревич в подновения му конфликт срещу Стефан Лазаревич. Действията на османските войски са успешни и [[Поморавие]]то е разделено на две части — на север управлява Стефан, а на юг Вук с Георги Бранкович, като всички те са васали на Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|93}}
 
През февруари Муса Челеби тръгва от Ямбол с намерение да обсади Сюлейман в Одрин. След като видни военачалници, сред които е и [[Евренос]], преминават на страната на Муса, той превзема града, а Сюлейман е убит малко по-късно, на 17 февруари, докато се опитва да избяга в Константинопол.{{hrf|Имбър|2000|105-106}}
 
{{факт|[[Лаоник Халкокондил]] намира Сюлейман за храбър, а [[Дука]] - за великодушен владетел.}}
 
{{факт|Синът на Сюлейман Орхан е отгледан и възпитан в Константинопол. Внук му, който също се казва Орхан, участва в [[обсада на Константинопол (1453)|отбраната на Константинопол]] редом до последния римски император [[Константин XI Палеолог]] и генуезеца на византийска служба [[Джустиниани Лонго]] през [[1453]] г., в хода на която е посечен от османските сили, намирайки смъртта подобно на своя дядо в защита на християнската [[кауза]].}}
 
== В литературата ==
{{факт|Според някои непотвърдени легендарни сведения, Сюлейман е начело на [[обсада на Търново|обсаждащата и превзела Търново]] османска армия през лятото на [[1393]] г. Тези легенди, намерили отражение и в творчеството на [[Иван Вазов]], предават, че предателя на българската престолнина е [[евреи]]н, който след подлата си постъпка, последвана от искане за награда, бил екзекутиран по заповед на Сюлейман с думите: ''"Такава е наградата на предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш"''. ([[Жидов гроб (Иван Вазов)|Жидов гроб]]).}}
 
== Източници ==