Света Анастасия (остров): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
Благодарение на дарители от Бургаския край, манастира „Света Анастасия“ е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете. През 1802 г. е ремонтирана и изографисана манастирската църква св. Климент Охридски със средства от котленеца хаджи Матей, родоначалник на известния бургаски род Хаджипетрови. Така бил съхранен последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие.<ref>http://www.spiritofburgas.web244.com/history.html</ref> След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на константинополската патриаршия. През 1905 г., след дълги протести, манастирът „Света Анастасия“ е предаден от константинополската на българската патриаршия. Преди предаването игумена на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на [[Александър Цанков]]. Така през втората половина на 1923 година на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в софийската църква Света Неделя]] през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта. На 29 юли 43 от тях успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина. Със съветска помощ
Днес сградите на острова се стопанисват отново от [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. На него има [[морски фар|фар]], няколко сгради за нощувки, ресторант и [[църква]], както и малък [[кей]].
| |||