Отваря главното меню

Промени

к.
== Началото на Спортклуб Пловдив ==
 
[[Файл:Sportclub.png|thumb|left|150px|Емблемата на Спортклуб Пловдив]]
 
'''Пловдивски спортклуб''' е учреден на 26 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, проведено в читалище „Иван Вазов“, Пловдив.
Пловдивски Спортклуб е името на отбора, който през 26 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“. На тази дата двата пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926 г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
 
Пловдивски Спортклуб е името на отбора, който през 26 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“. На тази дата двата2-та пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926 г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
През 1933 г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936 г. През 1938 г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането ѝ, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
 
== Преди 1944  г. ==
В годините до 1944  г. тимът станал Южнобългарскиюжнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941  г.), като през 1940  г. и 1942  г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942  г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942  г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
 
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942  г. и 1943  г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
В годините до 1944 г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
 
== След 1944  г. ==
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
В годините, последвалиСлед 1944-та, новоустановилатаг. сеновата власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945  г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945  г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
 
През 1947  г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов". В началото на 1949 г. било възстановено името "Славия" Пловдив.
== След 1944 г. ==
 
[[Категория:Пловдивски футболни отбори]]
В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
[[Категория:Несъществуващи български футболни отбори]]
 
[[lt:Sportklub Plovdiv]]
През 1947 г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов".
В началото на 1949 г. било възстановено името "Славия" Пловдив.