Бижутерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 68:
=== Средновековие ===
[[Файл:Gold torque 2.jpg|мини|Келтска гривна за шията]]
Украшенията и накитите на [[меровинги]]те и [[келти]]те в голяма степен следват традициите на римската бижутерия, макар понякога да са считани за „[[варвари|варварски]]“, въпреки че стилово са много близки до тези на вече покорената империя. Характерно е използването на апликации от скъпоценни камъни. Закопчалки, амулети и пръстени с печат са най-често срещаните бижута. По времето на царуването на император [[Юстиниан I]] излиза закон, в който се посочва, че сапфирите, изумрудите и перлите са за употреба изключително от императора. На всеки се дава обаче правото да носи златен пръстен.
Съществуват индийски и арабски документи, които описват използването на диамантен прах за обработка и полиране на скъпоценни камъни. Около 8 век става много популярна украсата на оръжия.
[[Файл:Wedding ring Louvre AC924.jpg|мини|ляво|Византийски златен брачен пръстен]]
След кристоносните походи ново огромно количество предмети и украшения от благородни метали и скъпоценни камъни е пренесено в [[Западна Европа]]. Наследникът на Римската империя, [[Византия]], продължава традициите на римската бижутерия, но с известни разлики. От една страна започват да преобладават [[религия|религиозните тематики]], а от друга се използва само лека позлата от чисто злато (използват се тънки и меки листа злато вместо твърдо масивно злато) като акцентът се поставя върху полускъпоценни и скъпоценни камъни. Традиционно по това време собственикът е погребван заедно със своите бижута.
На север, в [[Киевска Рус]], която има роднински и тесни религиозни връзки с византийския двор, се усеща влиянието на имперския стил в изработването и начина на носене на накитите. От друга страна се усеща влиянието и на традициите на северните народи, както и на настъпващите от изток племена. Това води до оформянето по-късно на собствен бижутерски стил в Русия.
През 13-14 век в Испания, Франция и Англия са приети закони, които установяват правилата за носенето на накити: видовете метали и типовете скъпоценни камъни се определят съгласно статута и имуществения ценз на даден индивид в обществото. По същото това време в далечен Китай започва култивирането на перли. В ислямския свят са обработвани таблично диаманти. [[Константинопол]] пада през 1453 г. и богатствата му се пренасят във [[Венеция]] и [[Генуа]], които стават новите културни и търговски центрове на Европа, даващи тласък на [[Възраждане]]то. Първият годежен пръстен с диамант е подарен през 1477 г. на Мария Бургундска от Максимилиан I фон Хабсбург (по-късно император на Свещената Римска империя).
=== Ренесанс ===
| |||