Александър Кипров (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| наставка =
| роден-дата = [[1 март]] [[1881]]
| роден-място = [[Свиленград]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-дата = {{дсг|1931|12|23|1881|3|1}}
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]]
| още=
{{Депутат-България|15о=1|16о=1}}
}}
 
'''Александър Димитров Кипров''' с псевдоним '''Делибаш''' е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, [[одрин]]ски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
Кипров е роден на 1 март 1881 година в [[Свиленград]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в родния си град. Става агитатор и организатор в [[Беломорска Тракия]]. В 1899 година основава първите революционни комитети в [[Смолян|Ахъчелебийско]] и [[Ксанти]]йско.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.</ref> Заедно с [[Димитър Кощанов]] участва в копаенето на тунел под Отоман банк в [[Цариград]] през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 51.</ref>. По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в [[Любимец|Хебибчево]], като според [[Христо Караманджуков]]:
 
{{цитат|...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}}
Line 21 ⟶ 23:
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която четник е и бъдещият воденски войвода [[Кара Ташо]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
ОтВ 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник [[Българан (вестник)|„Българан“]] (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“. Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/>
 
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в [[Народен театър|Народния театър]] в 1912 година.<ref name="ЕБ"/>
По-късно Кипров се присъединява към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа и&#768; вестник „България“.<ref name="Елдъров">Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.</ref> През 1911-1913 е народен представител.<ref>Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.</ref>
 
По-късно КипровПрисъединява се присъединява към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа и&#768; вестник „България“.<ref name="Елдъров">Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.</ref> През 1911-1913 г. е народен представител.<ref>Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.<name="ЕБ"/ref>
 
През Първата световна война е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917). Поддържа [[Александър Стамболийски]] и при управлението на [[Правителство на България (40)|неговото правителство]] е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година е уволнен. От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.<ref>Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.</ref>
 
Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.</ref>