Разлика между версии на „Евдокия Петева-Филова“

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в [[Дулово]] в Добруджа (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 година се установява в [[Самоков]], където живее дълги години ипочти до смъртта си. Понеже комунистическия режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Никога не ѝ е разрешено да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби, а семейното им жилище на ул. "Кракра" 26 се оказва обитавано от червени партизани (сестрата на [[Лиляна Димитрова]]). В течение на десетина години в Самоков и региона търси и издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата ѝ за творчеството и личността на Образописов е публикувана посмъртно от БАН през 1994 година.

Близките ѝ я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра й Фана (Стефания Хантова, починала) и племенницата й - Светла Хантова.