Никола Пашич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м + дата на поискан източник |
||
Ред 19:
За шестгодишен период (1883-1889) със съдействието на българските власти (в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи [[Константин Стоилов]]) пребивава в [[София]], препитавайки се като строителен предприемач. Тук той постъпва за малко на работа в Министерството на вътрешните работи. Занимава се основно с частна практика, като [[строителен инженер|инженер-строител]]. По негов план и под негово ръководство трябвало да се издигне в София сградата на [[Софийски градски дом|Софийския градски дом]], чиито основи полага. Върху мястото на този непостроен дом, днес се намира [[Българска народна банка]].
{{факт|Никола Пашич е млад и амбициозен политик, имащ желание да играе голяма роля в българската политика. В София той се сблъсква със също така амбициозни политически водачи, и се вижда принуден да напусне България, още повече, че дадената амнистия му позволява да се върне отново в Сърбия, където е посрещнат като мъченик.|2012|11|21}}
Като съосновател (със [[Светозар Маркович]]) и водач на най-влиятелната партия в тогавашна Сърбия, кариерата на Пашич върви по възходяща линия. В 1905 година по негова инициатива се създава [[Сърбомакедонски комитет|Сърбомакедонският комитет]].<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 248.</ref> Като ръководител на Радикалната партия той е натоварван многократно да съставя кабинета на Сърбия. Пашич оглавява сръбското правителство през най-съдбоностните за Сърбия години - на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]].
| |||