Остроготи: Разлика между версии

{{източник|До нападението на българите остготите заемат обширни територии в днешна [[Украйна]]. Установено е, че през 257 г. остготите са на п-в Крим. Столица им е гр. Дори,{{източник|}} известен с каменните си сгради и улични настилки.|2013|01|02}}

{{източник|За разлика от вестготите, които са предимно пехотинци, остготите били известни и с кавалерията си. Известно е тяхното дългогодишно съжителство и съвместни походи към Западна Европа с българите, с които ги свързва пословичен съюз на "„''любов и омраза''"“, който, според преданията, се дължал на тяхното "„''митично родство''"“ и нарушаването на който дотогава се считало от двете страни за "„''най-голямо държавно предателство''"“.{{източник|2013|01|02}}

{{източник|Трета част от ок. 20 000 войни (ок. 100 000 остро-готи и др.) под ръководството на [[Радагайз]] (Родогаст; †406), {{източник|2013|01|02}}, успява да се измъкне към Северна Италия като сее опустошения по пътя и накрая обсажда [Равена]]. През 406 г. Родогаст е разгромен и екзекутиран от римският пълководец Стиликон с помощта на хуните на кан [[Улдин]], дядото на кан Атила. Част от победените остро-готи са включени в римската войска, а другите са заробени.

{{източник|Основната част от остготите се включва като съюзници в походите на победителите си, българите, на запад.{{източник|2013|01|02}} В [[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]] през [[451]] г. остготите са на страната на ''Хунската империя'' на кан Атила (†453) , [[гепиди]]те, [[херули]]те и др. срещу римляните, вези-готите, [[алани]]те, [[франки]]те и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (*ок.390, †454), тракиец,{{източник|}} роден в гр. [[Доросторум]] (днес [[Силистра]]), наречен "„''последният римлянин''"“|2013|01|02}}.

През 457 г. тримата братя, остроготските князе от рода на Амалите -— [[Валамир]], [[Тиудимир]] и [[Видимир]] -— сключват федеративен договор с [[Константинопол]], по силата на който получават правото да се заселят в Южна [[Панония]], от южния бряг на ез. [[Балатон]] до околностите на гр. [[Сингидунум]] (Белград).

По това време Крал на Панонското готско Кралство е бащата на Теодорих -— [[Тиудимир]] (Теодомир). Теодорих поема частта на наскоро починалия си чичо [[Валамир]], а през 471 г. разбива сарматите, от която дата по-късно той отбелязва началото на своето царуване. През 473 г., за да балансират нарастващото влияние в Цариград на съперника си [[Теодорих Страбон]] (вж. по-долу), Теодомир и Теодорих пренасят столицата на Кралството си в България/Македония, докато Видимир заминава със своите готи за Италия. След смъртта на Крал Теодомир през 474 г. Теодорих го наследява. През 476 г. Крал Теодорих Велики изоставя Македония и се завръща на Дунава, този път в [[Долна Мизия]], България, като установява столицата си в стратегически важния гр. [[Нове]] (Свищов), където остава до 488 г.

Другият именит представител на амалите, княз [[Теодорих Страбон]] ("Кривогледият"„Кривогледият“, †481), по баща [[Триарий]], се явява главен съперник на Теодорих Велики в отношенията на остро-готите с Римската империя. Теодорих Кривогледият принадлежи към живеещите в [[Тракия]] остро-готи, които са римски ''Федерати''. Освен това той е близък роднина на княз Аспар и поискал предаването на институционалното и материалното наследство на Аспар след неговата смърт -— да заеме поста на Главнокомандващ на ''Римската армия'', да заселва свои хора в Тракия и т.н. В този момент и тракийските остро-готи федерати, главната опора на княз Аспар, издигат Теодорих Квивогледият (Страбон, Триарий) за свой Крал (''rex'') и с няколко военни акции срещу Империята склоняват Лъв I да отстъпи. Теодорих Страбон изпълнява тази функция от 473 до 479 г. Неговата войска нараства на 30 000 души, към него се присъединяват огромно число войни и започва да застрашава Одрин и Цариград. За да се пребори със заплахата, император Зенон мобилизира срещу тракийските готи българите, които живеят и оперират самостоятелно на юг от Дунава след разпадането на ''Хуно-българската империя'' („''Тогава император Зенон се видял принуден да се свърже в съюз с тъй наречените '''българи''', обаче Теодорих, Триаровият син, отблъснал '''хуните''' (т.е. готите) и се отправил към Цариград''“, пише [[Йоан Антиохийски]]). През 481 г. Теодорих Страбон загива при конна езда. От този момент настъпва часът на Теодорих Велики.

За да се подсигури срещу най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашават Цариград, а от друга -— Епир и Тесалия, Зенон се обръща за помощ към българите и назначава [[Сабиниан Магн]] за пълководец. Сабиниан съумява с разни маневрирания да накара Теодорих да напусне Адриатическото крайбрежие и Македония, но без да го унищожи. Понеже Зенон е недоволен от този начин на действие и съзира заговор, той изпраща убийци да унищожат Сабиниан Велики. След неговата смърт илирийски и македонски войвода стана синът му, носещ неговото име, [[Флавий Сабиниан]], когото Теодориховият възхвалител, Тицинският епископ [[Магн Феликс Енодий|Енодий]] (*473 -— †524), споменава в панагирика си към Теодорих.

Теодорих се връща обратно в Нове, откъдето той е тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си гр. Нове (край днешният Свищов) Теодерих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който “„''той, след победата над Одоакър, за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойте там (в Италия)''”“.

През 488 г. Крал Теодорих Велики тръгва с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу Одоакър (* ок.430 -— † 493) да освобождава Италия. Всъщност, Зенон търси повод да се оттърве от нарастващата опасност от остро-готите на Теодорих. През 476 г. [[Одоакър]], командващ федератските войски в Италия, е свалил 11 годишния Цезар на Западната Римска империя [[Ромул]] и е обявен за Управител на Италия, подчинявайки се на император Зенон в Константинопол. Напрактика обаче Одоакър се обявява и действа като независим крал на Италия.

За целта Империята инсценира война срещу българите („''Гърция чрез посегателството на съюзника Мундо прояви несъгласие с тамошното (българското) ръкополагане''“, съобщава Енодий). Тя спечелила на своя страна гепида [[Мунд|Мундо]], от рода на Атила и братовчед на княз Тразерик, който започнал да тероризира българите с плячкосване -— „''...… с помощта на отвсякъде събрани крадци, разбойници и убийци ...… той живееше от ограбване на околността, крал на своите крадци.''“ (Йордан). Използвайки ангажираността на българите, Теодорих Велики изпратил двамата свои първи благородници граф [[Пеца]] (Пиций) и Хардуик „''с непосвещавана дотогава в бой младеж''“, за да завземат столицата на Долна Панония Сирмиум (Срем). Пеца, след като пропъдил Тразерик, успял да завземе града без бой и „''управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна''“. „''След това потегли против [[Сабиниан Магн|Сабиниан]], военачалника на Илирикум, който се биеше тогава с Мундо при Маргоплан (Кюприя на р. Морава), ...… впрочем, който се намираше в отчаяно положение и мислеше да се предаде ...… и го спаси от ръцете на Сабиниан ...… и разби илирийската войска, ...… след което той (Мундо) от благодарност се подчини на крал Теодорих''“ (Йордан).

По време на царуването на св. император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]] (''Управда'' ,* ок. 482 -— † 565), от трако-български произход, родом от гр. Таурезиум край Скопие, Македония, Главнокомандващият римската армия [[Велизарий]] (* 505 -— † 565), също от трако-български произход, през 535 г. дебаркира на о-в [[Сицилия]], през 536 г. превзема Рим. Крал [[Теодахад]] (последният Амала, *507/511 -— † 536) предлага да отстъпи Кралството си на Юстиниан Велики, но разбунтувалите се остро-готи го свалят от власт и издигат за Крал [[Витигис]] (†ок.542), който убива Теодохад. През 550 г. Велизарий превзема столицата на остро-готите [[Равена]].

След тежкото си поражение от Велизарий остро-готите издигат за предводител [[Тотила]] (†552), който успява да създаде нова държава северно от р. [[По]] и през 552 г. да се обяви за Крал. Тотила успява бързо да завладее обратно големи части от Италия с подкрепа на местното население и дори на два пъти да превземе Рим през 546 и 550 г., въпреки повторното изпращане на Велизарий. Опустошителната 10 годишна война води до катастрофални поражения на късноантичната култура на Италия. След отзоваването на Велизарий, неговият съперник генерал [[Нарсес|Нарзес]] (*ок.490 -— † 574, евнух и епилептик) успява през 552 г. да рагроми остро-готите, при което Тотила загива. Остатъците от разбитите войски издигат за Крал [[Тея]] († 552), но отново са разбити от Нарзес.

Не всички тракийски и балкански остро-готи обаче потеглят с Теодорих за Италия. След междуособните борби между двамата Амали и убийството на всемогъщия княз Аспар настъпва дълбоко разединение и много високопоставени готи от Тракия отказват да се включат в похода. Много от тях са намерили тук своята постоянна родина извън готските институции. Един от най-важните подчинени на главнокомандващия римската армия Велизарий е [[Беси|Беса]] от народа на древните тракийци [[Беси|Бесите]]. По-рано, тракийският българин [[Виталиан (военачалник)|Виталиан]], роден в гр. [[Залдаба]] (Шумен), римски пълководец на българите ''[[федерати]]'', през 514-515 г. се включва в българо-гръцките религиозни борби, застава начело на българското въстание в Тракия, Македония и Мизия („''провинция България''“, както я нарича [[Йоан от Никиу]]) в защита на заточените през 516 г. 4-ма '''„''православни''“''' български владици от „''безбожника''“ император [[Анастасий I]] (* ок.430 -— † 518), влиза с армията в Константинопол и принуждава Анастасий I да освободи българските владици и да ги върне на троновете им („''в Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят ...…''“, пише на карта от ''[[анонимния Равенски космограф]]'', а [[Зонара]] пише в житието на Анастасий, че „''българите нападали Илирик и той построил [[Анастасиеви стени|Дългата стена]] от Черно до Мраморно море за отблъскване на техните набези''“). За да бъде премахнат като опасен конкурент за престола, по-късно Виталиан е убит от бъдещия Император Юстиниан I Велики, племенник на император [[Юстин I]] (* 450 -— † 527), тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско.

"Малките"„Малките“, т.е. римските готи (''Gothi minores''), християнските готи на св. епископ [[Вулфила]], живеели и оцелявали по северния склон на [[Хемус]] и както пише в историята им, също не се съгласили да напуснат родината си с Теодорих Велики. Чак във Франкската държава от 9 век Валафрид Страбон (игумен от ок. 808 до 849 г. на бенедиктинския манастир на остров Райхенау в Боденското езеро), смятал, че в Тракия все още живеят готи заедно със скити и говорят ''lingua theodiska'', “„(просто)народен език”език“, превърнал се постепенно до 15 век в означение за немския език и етноним на немците -— ''thiudisc, tiutisc, diutisc, tiutsch, teutsch, deutsch'' ^{[[#Външни препратки|10]]}.

За разлика от визиготите, които били предимно пехотинци, остроготите били известни и с кавалерията си. Известно е тяхното дългогодишно съжителство и съвместни походи към Западна Европа с хунобългарите, с които ги свързвал пословичен съюз на "„''любов и омраза''"“, който, според преданията, се дължал на тяхното "„''митично родство''"“ и нарушаването на който дотогава се считало от двете страни за "„''най-голямо държавно предателство''"“.

През 375 г. хунобългарите преминали р. [[Дон]] и покоряват държавите на аланите, гепидите и остроготите, които не могли да противодействат на техните модерни за времето военни технологии -— ''многослойните рефлекторни лъкове'' и ''бронираната конница''. Остроготският княз [[Ерманарих]] (Херманрих, * ок.305 -— † 376), първият от рода на [[Амали]]те ("Безупречните"„Безупречните“) претърпял няколко поражения и се самоубил.

Друга част от остроготите, водени от Видимир, син на Ерманрих, успяла да избяга в ''Римската империя'' на юг от Дунава заедно с част от Аланите и някои отцепили се хунобългари. През 378 г. те взели участие на страната на [[вестготи|визиготите]] в битката при гр. Адрианопол (Одрин), където римската армия била разгромена, а Император [[Валент]] (* 328 -— † 378) бил изгорен.

=== С Атила срещу Аеций в ''"Битката„Битката на народите"народите“'' ===

Основната част от остроготите се включва като съюзници в походите на победителите си, хунобългарите, на запад. В ''[[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]]'' през 451 г. остроготите са на страната на ''Хунобългарската империя'' на кан [[Атила]] († 453) от българската царска династия Дуло заедно с хунобългарите, гепидите, херулите и др. срещу римляните, визиготите, аланите, франките и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (* ок.390 -— † 454), тракийски българин, роден в гр. Доросторум (Силистра), наречен "„''последният римлянин''"“.

През 457 г. тримата братя, остроготските князе от рода на Амалите -— [[Валамир]], [[Тиудимир]] (Теодомир) и [[Видимир]] -— сключват федеративен договор с Константинопол, по силата на който получават правото да се заселят в Южна [[Панония]], от южния бряг на ез. [[Балатон]] до околностите на гр. [[Сингидунум]] ([[Белград]]).

Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]] (* 401 -— † 474), тракийски селянин от ''[[беси]]те'' <ref name="Panckoucke">''"Лъв„Лъв, по потекло '''бес''', бе направен от мощта на патриция [[Аспар]] от военен трибун на император"император“'', Jornandes, Panckoucke, p. 164</ref> (от Софийско или Видинско). Преди да стане император Лъв e бил слуга на всемогъщия [[патриций]] и [[Консул|консул]] [[Аспар|Флавий Ардабур Аспар]] (* ок.400 -— † 471, Aspar-rex, Аспар-рух/рих), син на главнокомандващия армията ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' и [[Консул|консул]] [[Ардабур|Флавий Ардабур]] († 427). Аспар, който е роден в Долна Мизия, според някои от алански произход, според Йордан ''гот'' <ref>''"„ Константинопол по това време погина от мечовете на евнусите Аспар, първият измежду патрициите, произходящ от една знатна '''готска''' фамилия със синовете си Ардабур и Патрициол, първия бивш патриций, а втория Цезар и наричан зет на Императора Лъв."“'', Jornandes, Panckoucke, p. 166 </ref> ("„''толерирал готите''"“), също става главнокомандващ на армията -— ''[[Магистър милитум|magister militum per Orientem]]''.

Още при смъртта на предишния император [[Теодосий II]] (* 401 -— † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „''полуарианско''“ и скитската, респ. българо-готската църква -— за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът [[Маркиан]] (* ок.390 -— † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини <ref>''"Някога„Някога от Сената било казано на Аспар да се направи сам император, който разправят, че дал такъв отговор: -— Боя се да не би чрез мен да се породи навик в царуването"царуването“, "Aliguando Aspari a senatu dicebatur, ut ipse tieret imperator: qui tale referetur dedisse responsum: timeo, ne per me consuetudo in regno nascatur.'', Casiodori Senatoris variae, Monumenta Germaniae, p. 425</ref>, издига за Римски Император протежето си Лъв I <ref>Procopius, "De„De bello vandalico"vandalico“ I, 5</ref> <ref name="Panckoucke"/>. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището "Велики"„Велики“. Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император <ref>''"Веднаж„Веднаж Аспар хванал Лъв за пурпурната дреха и му извикал: -— Императоре, не е хубаво, щото онзи, който носи тази дреха, да лъже! На което Лъв отговорил: -— Нито пък е хубаво да бъде принуждаван и каран като роб"роб“'' , Bury, "A„A history of the later Roman Empire I"I“, 230</ref> ^{[[#Външни препратки|4]]}. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар.

За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|исаври]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на исавриецът [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] (Тарасикодис, * 425 -— † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „''отрова за държавата''“, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]] († 471) <ref>''"Император„Император Лъв уби чрез наемници Аспар и сина му Ардабур, защото ги подозирал, че искат да го убият."“'', Procopius, "De„De bello vandalico"vandalico“ I, 6</ref>, командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на [[Лъв II]] (* 467 -— † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, [[Флавий Патриций]] (Патрикол, Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов [[Цезар (титла)|Цезар]], успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници ''федерати''. Според Йордан <ref>''"Quo„Quo tempori in Constantinopoli, Aspar, primus patriciorum, et '''Gothorum''' genere clarus, cum Ardabure et Patriciolo filiis, illo quidem olim patricio, hoc autem Caesare, generoque Leonis principis appellato, spadonum ensibus in patio vulneratus interiit."“'', Jornandes, Panekoucke, p. 166 </ref> и Комес Марцелин <ref>''"„ 471 година погина от мечовете на евнусите в палата Аспар, първият измежду патрициите, със синовете си Ардабур и Патрициол, първия бивш патриций, а последния Цезар и наричан зет на Императора Лъв, арианец от арианско потекло -— A.C. 471. Aspar primus patriciorum cum Ardabure et Patriciolo filiisillo, illo quidem olim patricio, hoc autem Caesare generoque Leonis principis appellato, Arianus cum ariana prole, spadonum ensibus in palatio vulneratus interiit."“'', Marcellini Comitis Chronicon. Migne LI</ref>, убит е и Патрикол, а вероятно третият син на Аспар, [[Ерменерик (консул 465 г.)|Ерменерик]] (консул 465 г.), е успял да се укрие.

По това време Крал на Панонското готско кралство е Теодомир -— бащата на [[Теодорих Велики]] (* ок.454 -— † 526). Теодорих поема частта на наскоро починалия си чичо Валамир, а през 471 г. разбива сарматите, от която дата по-късно той отбелязва началото на своето царуване. През 473 г., за да балансират нарастващото влияние в Цариград на съперника си Теодорих Страбон, Теодомир и Теодорих пренасят столицата на Кралството си в България/Македония, докато Видимир заминава със своите готи за Италия. След смъртта на Крал Теодомир през 474 г. Теодорих го наследява. През 476 г. Крал Теодорих Велики изоставя Македония и се завръща на Дунава, този път в Долна Мизия, като установява столицата си в стратегически важния гр. Нове (Свищов), където остава до 488 г.

Другият именит представител на Амалите, княз [[Теодорих Страбон]] ("Кривогледият"„Кривогледият“, † 481), по баща Триарий, се явявал главен съперник на Теодорих Велики в отношенията на остроготите с Римската империя. Теодорих Кривогледият принадлежал към живеещите в Тракия остроготи, които са римски ''[[Федерати]]''. Освен това той бил близък роднина на Аспар (братовчед на Аспарвата жена) и поискал предаването на институционалното и материалното наследство на Аспар след неговата смърт -— да заеме поста на Главнокомандващ на ''Римската армия'', да заселва свои хора в Тракия и т.н. В този момент и тракийските остроготи федерати, главната опора на Аспар, издигнали Теодорих Страбон за свой Крал (rex) и с няколко военни акции срещу Империята склонили Лъв I Тракиец да отстъпи и да го назначи за ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]''. Теодорих Страбон изпълнявал тази функция от 473 до 479 г. Неговата войска нараснала на 30 000 души, към него се присъединили огромно число воини и започнал да застрашава Одрин и Цариград.

За да предотврати заплахата от най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашавали Цариград, а от друга&nbsp;— Епир и Тесалия, през 480 г. император Зенон се принудил да се съюзи и обърне за помощ кам тракийските хуни и българи, пише [[Йоан Антиохийски]] през 488 г. Той назначил за пълководец на българскo-източноримската войска най-добрия си военноначалник (''ductor militiae'') [[Сабиниан Магн|Сабиниан Велики]] -— управител на Воден и цяла Македония и Илирик (''Illyricianae ductor militiae''). Сабиниан маневрирайки с войските си успява да изтласка Теодорих от Адриатическото крайбрежие и Македония и да го накара да напусне тези земи, но преценил, че стратегически е по-важно да съхрани непокътнати възможностите на войската Воденският управител не влиза в решително и рисковано сражение за да унищожи Теодорих.<ref>„''Тогава император Зенон се видял принуден да се свърже в съюз с тъй наречените '''българи''', обаче Теодорих, Триаровият син, отблъснал '''хуните''' (българите) и се отправил към Цариград''“, Йоан Антиохийски</ref>. Според [[Марцелин Комес]] Теодорих той „отблъснал повече с ум, отколкото с храброст“.<ref>Комес Марцелин. Хроника. В: [[Латински извори за българската история]]. БАН. София, 1958. стр. 311.</ref> Зенон непроумял този начин на действие и в подозрителността си се усъмпил в заговор, през 481 г. той изпратил убийци (консул [[Йоан Скита]]) да ликвидират Сабиниан Велики. След неговото убийство илирийски и македонски войвода станал синът му, носещ неговото име, [[Флавий Сабиниан]] († 517, ''[[Магистър милитум|magister militum per Illyricum]]''). Тицинският епископ [[Магн Феликс Енодий|Енодий]] (* 473 -— † 524), съвременник на тези събития, в [[панегирик]]а си към [[Теодорих Велики|Теодорих]] еднозначно определя този Сабиниан, сина на Сабиниан (Сабин?) Велики, като "Български„Български войвода"войвода“ (''Vulgarum ductor'')<ref>Magnus Felix Ennodius,Panegyricus Theoderico regi dictus.</ref>

Теодорих се върнал обратно в гр. Нове ([[Свищов]]), откъдето той бил тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си Нове Теодорих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който “„''той, след победата над [[Одоакър]], за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойде там (в Италия)''”“.

През 488 г. крал Теодорих Велики тръгнал с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу [[Одоакър]] (* ок.430 -— † 493) да освобождава Италия. Всъщност Зенон търсел повод да се оттърве от нарастващата опасност от остроготите на Теодорих. През 476 г. Одоакър, командващ федератските войски в Италия, бил свалил 11-годишния [[Цезар (титла)|цезар]] на Западната Римска империя [[Ромул Августул|Ромул]] и бил обявен за управител на Италия, подчинявайки се на император Зенон в Константинопол. На практика обаче Одоакър се обявил и действал като независим крал на Италия.

По време на царуването на [[Юстиниан Велики|Юстиниан I]] през 531 г. главнокомандващият римската армия [[Велизарий]] дебаркирал на о-в [[Сицилия]] и през 536 г. превзел Рим. Крал [[Теодахад]] (последният Амала, * 507/511 -— † 536) предложил да отстъпи кралството си на Юстиниан Велики, но разбунтувалите се остроготи го свалили от власт и издигнали за крал [[Витигис]] († ок.542), който убил Теодохад. През 540 г. Белизарий превзел столицата на остроготите Равена.

След тежкото си поражение от Белизарий остроготите издигнали за предводител [[Тотила]] († 552), който успял да създаде нова държава северно от р. [[По]] и през 541 г. да се обяви за крал. Тотила успял бързо да завладее обратно големи части от Италия с подкрепа на местното население и дори на два пъти да превземе Рим през 546 и 550 г., въпреки повторното изпращане на Белизарий. Опустошителната десетгодишна война довела до катастрофални поражения на късноантичната култура на Италия. След отзоваването на [[Велизарий]], неговият съперник генерал [[Нарсес|Нарзес]] (* ок.490 -— † 574, евнух и епилептик) успял през 552 г. да рагроми остроготите, при което Тотила загинал. Остатъците от разбитите остроготски войски издигнали за крал [[Тея]] († 552), но отново били разбити от Нарзес.