1995 Голяма награда на Великобритания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 20:
 
==Репортаж==
<ref name=pg154-155>{{cite book | chapter = 1995 Grands Prix: British Grand Prix | last = Henry | first = Alan | authorlink = Alan Henry | title = [[Autocourse]] 1995-96 | origmonth = December | publisher = Hazleton Publishing | isbn = 1-8745-5736-5 | pages = 154-155 | year = 1995}}</ref>. Обиколките са 61 а победител е съотборника на [[Михаел Шумахер]], [[Джони Хърбърт]] за екипа на Бенетон. Това е първа победа на британеца от общо три в неговата кариера. Това състезание ще се помни и с инцидента на двамата пилоти фокусирани за титлата Деймън Хил и Михаел Шумахер. Те се удариха на завой Приори в 45 обиколка. Преди това Хил бе на пол-позиция а Шумахер бе на втора позиция в квалификациите. Втори след победитела Хърбърт е [[Жан Алези]] от [[Ферари]] а трети е [[Дейвид Култард]] от [[Уилямс]] който пък получи наказание заради превишена скорост на питлейна. Това е пета победа за [[Бенетон (Формула 1)|Бенетон]] за сезон 1995. Битката за пета позиция бе интересна като Рубенс Барикело и Марк Блъндел бе бориха за по-предна позиция. В опита си да изпревари Макларън-а, Барикело удари силно задната част на болида на Блъндел в опита си да защити позицията си. Бразилецът отпадна (по-късно класиран на 11-та позиция), а Блъндел продължи с три гуми за да финишира пети. Това даде шанс на Хайнц-Харалд Френтцен да вземе последната точка макар да е с обиколка изоставане. Около 40 секунди пред него финишираха група от пилоти включващи Пиерлуиджи Мартини, Мика Сало и Жан-Кристоф Булион. На повече от 10 секунди финишира Лука Бадоер а Бетран Гашо бе последния финиширал като това е първо финиширало състезание след многото отпадания рано този сезон.
 
Победата на Джони Хърбърт бе много популярна на зрителите и тийм персонала, като това не е само победа на народна земя, но също така и победа след няколко серии от завръщания в неговата кариера, но не на последно място почти фаталната катастрофа по време на Интернационалната Формула 3000 в Брандс Хеч през 1988 което го остави със тежки контузии по крака му, затрашавайки кариерата му. По време на прес-конференцията Хърбърт посвети победата на трима важни хора които му помогнаха за изграждането на неговата кариера: неговата съпруга Беки; [[Питър Колинс]], от който Хърбърт каза че „той ме взе във Формула 1 два пъти”; и шефът на тима [[Флавио Бриаторе]] за което гарантира мястото му за 1995. Тази победа на Хърбърт също дойде пред неговите родители, Боб и Джейн, които са продали неговия фен клуб стока на пистата по време на състезанието. В допълнение, победата му гарантира и неговото бъдеще във Формула 1 без отборът на Бенетон. Алези бе много доволен от 2-ра позиция, но допусна че се отказа във втората половина на състезанието, знаейки че изпреварвайки Хърбърт или Култард ще е почти невъзможно. За Култард 3-та позиция също е очарован резултат след проблемите с електрониката на болида, но почти бе близо до победата заради наказание за нарушаване на лимита за скорост в пит-лейна.
 
Победата на Джони Хърбърт бе много популярна на зрителите и тийм персонала, като това не е само победа на народна земя, но също така и победа след няколко серии от завръщания в неговата кариера, но не на последно място почти фаталната катастрофа по време на Интернационалната Формула 3000 в Брандс Хеч през 1988 което го остави със тежки контузии по крака му, затрашавайки кариерата му. По време на прес-конференцията Хърбърт посвети победата на трима важни хора които му помогнаха за изграждането на неговата кариера: неговата съпруга Беки; [[Питър Колинс]], от който Хърбърт каза че „той ме взе във Формула 1 два пъти”; и шефът на тима [[Флавио Бриаторе]] за което гарантира мястото му за 1995. Тази победа на Хърбърт също дойде пред неговите родители, Боб и Джейн, които са продали неговия фен клуб стока на пистата по време на състезанието. В допълнение, победата му гарантира и неговото бъдеще във Формула 1 без отборът на Бенетон.
 
{{Br}}
 
==Класиране==