Дерекьой (вилает Лозенград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: en:Dereköy, Kırklareli |
|||
Ред 30:
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „[[Одрински глас]]“:
{{цитат|Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село [[Каракоч]] са затваряне 11 души, от [[Ковчаз]] затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската влат от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref>}}
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 16 души от Дерекьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.</ref> Българското население на Дерекьой се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.
| |||