Венелин Ганев: Разлика между версии

| име = Венелин Ганев

| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg | портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"

| роден-датамясто = [[16 февруариРусе]], [[1880България]]

| починал-датамясто = [[25 мартСофия]], [[1966България]]

| починал-мястогодини =[[София]], [[България]]86

| още =

'''Акад. Венелин Йорданов Ганев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[дипломат]], [[политик]] и [[академик]]. Той е водещ авторитет в областта на [[търговско право|търговското право]] и общата теория на правото, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] е един от [[регент]]ите на малолетния цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]].

Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] ([[4 февруари]] [[стар стил]]) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]]., Завършвазавършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>.

През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През [[1919]] година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], (вижтедовели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]). След това е посланик на България в Париж ([[1920]]-[[1922]]).<ref name="ташев"/>

През [[1923]] година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]]., Презно през [[1925]] година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>

Още през [[1945]] година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията. През [[1947]] година той е интерниран в [[Дряново]], а през [[1948]] година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref>{{ name="ташев}}<"/ref>

[[Категория:БългарскиРодени политицив (1945-1989)Русе]]