Геза Фехер: Разлика между версии

'''Геза Фехер''' ({{lang-hu|Fehér Géza}}) ([[1890]] - [[1955]]) е [[Унгария|унгарски]] [[Археология|археолог]]. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Носител е на орден "За наука и изкуство" (1927)и е чуждестраненЧуждестранен член на Българската академия на науките (1943). Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже; проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.

*Пенка Пейковска, Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист,. София,- Известия на държавните архиви, (София), 1998, Т. 70, с. 74-108.