Геза Фехер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
| починал-място=[[Будапеща]], [[Унгария]]}}
 
'''Геза Фехер''' ({{lang-hu|Fehér Géza}}) ([[1890]] - [[1955]]) е [[Унгария|унгарски]] [[Археология|археолог]]. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Носител е на орден "За наука и изкуство" (1927)и е чуждестраненЧуждестранен член на Българската академия на науките (1943). Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже; проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
 
==Трудове==
*Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. - Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4-190.
*Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928.
* A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931.
* Военното дело на прабългарите. С., 1938.
* Облеклото и оръжието на старата българска войска. С., 1939.
* Ролята и културата на прабългарите. С., 1941.
 
== Награди ==
* Орден "За наука и изкуство" (1927).
 
==Източници==
* Христо Вакарелски, Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография. - В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980.
*Пенка Пейковска, Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист,. София,- Известия на държавните архиви, (София), 1998, Т. 70, с. 74-108.
*Пак тя, Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХІХ-средата на ХХ в., С., 2005.
*Унгарски учени за България. Съст. П. Пейковска. С., 2003.