Фанариоти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пренасочване към Фенер (квартал) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Фанариоти''' ({{lang-gr|Φαναριώτες}}, {{lang-ro|Fanarioţi}}, {{lang-tr|Fenerliler}}) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни от османската столица [[Цариград]] и (2) служители на гръцката [[Цариградска патриаршия]], особенно по време на [[Борба за българска църковна независимост|църковно-народната борба]].<ref>Например: „И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа“ ([[Димитър Талев]], „Железният светилник“, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=171&WorkID=5583&Level=3 I.5]); „...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ „...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от патриката, както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“ (пак там, III.4).</ref> Името произлиза от това на цариградския квартал [[Фенер (квартал)|Фенер]] (на гръцки „Фанари“), където след 1601 г. се намира седалището на [[Вселенски патриарх|Вселенските патриарси]] и където живеят повечето богати православни християни в града.
Благодарение на вярата си християните от [[рум миллет|рум миллета]] имат повече възможност от турците за съдружничество с действащите в Османската империя западни търговци. Те могат и да изпращат своите синове да учат (най-вече медицина) в Италия. През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от посредническа търговия и от откупуване на данъци, получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и добиват влияние в избора на вселенски патриарх.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> Макар че се обявяват за потомци на стари византийски родове, те без изключение са пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход (Маврокордатос, Ипсилантис, Мурузис), други – от албански (Гика, Сутсос), румънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети).<ref>Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.</ref>
Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик [[Драгоман (преводач)|драгоман]] (главен преводач при [[Висока порта|Високата порта]]) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на [[Ираклио|Кандия]].<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42.</ref> По време на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]] (1698-1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман Николаос Маврокордатос, че го прави свой съветник.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> След [[Прутска война|Прутския поход]] (1711) на [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] румънските владетели в дунавските княжества губят заради своето сътрудничество с русите доверието на Високата порта и Маврокордатос (Маврокордат) бива последователно назначен за княз на [[Молдавия]] (1711) и [[Влашко]] (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.
С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдова са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотските семейства.
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, техните интереси са свързани с османската власт, на която служат. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеи на [[Просвещение]]то. Фанариотските князе на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43.</ref> но и провеждат отделни реформи в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]]. Откритите от тях в Букурещ и Яш академии (висши училища) се превръщат в разсадници на модерна образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, като [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на Гърция.
==Литература==
* Symposium: L'Epoque phanariote. Thessaloniki, 1974
* Papachristou, P. [http://summit.sfu.ca/system/files/iritems1/3692/b14223417.pdf The Three Faces of the Phanariots]: An Inquiry into the Role and Motivations of the Greek Nobility Under Ottoman Rule, 1683-1821. Simon Fraser University, 1992
==Бележки==
<references/>
[[ar:يونان الفنار]]
[[cs:Fanarioti]]
[[de:Phanarioten]]
[[el:Φαναριώτες]]
[[es:Fanariotas]]
[[fr:Phanariotes]]
[[gl:Fanariotas]]
[[ko:파나리오테스]]
[[hr:Fanariot]]
[[it:Fanarioti]]
[[he:פנרים]]
[[nl:Fanarioten]]
[[ja:ファナリオティス]]
[[pl:Fanarioci]]
[[ro:Epoca fanariotă]]
[[ru:Фанариоты]]
[[sk:Fanariot]]
[[sl:Fanarioti]]
[[sr:Фанариоти]]
[[sh:Fanarioti]]
[[fi:Fanariootit]]
[[sv:Fanarioter]]
[[tr:Fenerli Rumlar]]
[[uk:Фанаріоти]]
[[Категория: Османска империя]]
| |||