Фанариоти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдова са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотските семейства.
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, техните интереси са свързани с османската власт, на която служат. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеи на [[Просвещение]]то. Фанариотските князе на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43.</ref> но и провеждат отделни реформи в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]]. Откритите от тях в Букурещ и Яш академии (висши училища) се превръщат в разсадници на модерна образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти,
==Литература==
|