Разлика между версии на „Фанариоти“

4 байта изтрити ,  преди 7 години
м
редакция без резюме
м
м
Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик [[Драгоман (преводач)|драгоман]] (главен преводач при [[Висока порта|Високата порта]]) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на [[Ираклио|Кандия]].<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42.</ref> По време на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]] (1698-1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман Николаос Маврокордатос, че го прави свой съветник.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> След [[Прутска война|Прутския поход]] (1711) на [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] румънските владетели в дунавските княжества губят заради своето сътрудничество с русите доверието на Високата порта и Маврокордатос (Маврокордат) бива последователно назначен за княз на [[Молдавия]] (1711) и [[Влашко]] (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.
 
С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдова са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотскитефанариотски семейства.
 
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, техните интереси са свързани с османската власт, на която служат. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеи на [[Просвещение]]то. Фанариотските князе на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43.</ref> но и провеждат отделни реформи в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]]. Откритите от тях в Букурещ и Яш академии (висши училища) се превръщат в разсадници на модерна образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, на първо място [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на Гърция.