Струмишки революционен окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 17:
===Въстанически действия===
[[Image:Chernopeevs band.jpg|thumb|left|350px|Четата на Христо Чернопеев по време на въстанието]]
Окръгът е от стратегическо значение за [[ВМОРО]], както и за турските военни части, тъй като през него преминават тайни канали към [[Солунски революционен окръг|Солунският]] и [[Битолски революционен окръг|Битолският]] революционни окръзи. От началото на 1903 година в Струмишко започват да се концентрират значителни турски сили, чиято цел е спирането на навлизането на чети от България. По тази причина революционната активност в окръга е ниска. Сред другите причини за ниската активност е и [[Струмишка афера|Струмичката афера]] от 1901 година при която са арестувани голям брой местни дейци на организацията.
След Софийското събрание за районен началник в Струмица е назначен [[Борис Сарафов]], който след няколко битки в Малешевско през март заминава за Битоля.
След сражението четите напускат Струмишко<ref>Ванчо Ѓорѓиев, Слобода или Смрт, Македонското националноослободително дело во Солунскиот вилает 1893 - 1903 година, Скопје, Институт за историја - Филозофски Факултет, 2003</ref> и остават около седмица в село [[Нивичино]]. През това време 10 човека се завръщат в България. На 24 май 1903 в битка с аскера при село [[Инево]] загива войводата Коста Мазнейков заедно с 10 души от четата му. След всичко това Чернопеев решава да се върне в България. На 21 април 1903 година през село [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] преминава чета от 100 души на път за [[Валандово]]. През нощта шестима от четниците влизат в схватка с турски патрул и се дава по един убит от двете страни. Същата нощ Стойко в [[Куклиш]] убива шпионина Васил Пеливан, а в Орманли и един турчин шпионин, като след това Стойко е убит от турски селяни.
В началото на май в село [[Смолари]] четата на [[Алексо Поройлията]] влиза в сражение при което загива 1 човека, а на 26 юли в местността Аджийца четата му попада на засада, при която загива войводата (самоубива се, за да не попадне в ръцете на турците) и един негов четник. През август Чернопеев отново навлиза в Струмишко с чета от 250 души. Води сражения в Кочанско.
==1919-1934==
|