Бургас: Разлика между версии

Катедралния храм „Свети свети Кирил и Методий“ е най-старата българска църква в града и носи името на славянските [[равноапостол]]и [[Кирил и Методий]]. Тя е разположен в централната градска част на едноименния площад.<ref>Маргарита Коева: ''Православните храмове по българските земи'', из-во Марин Дринов, София, 2002, стр. 437</ref> Построена е в периода 1897 — 1907 година от италианския архитект Рикардо Тоскани.<ref>Иван Карайотов: [http://morskivestnik.com/compass/news/2010/022010/012010_17.html Рикардо Тоскани — Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас], morskivestnik.com, видяно на 22 март 2012</ref> Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези строени през първите година след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип [[базилика]] и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната [[апсида]] с [[олтар]]а и богато украсения [[иконостас]], се намират в източната част на църквата. [[Наос]]ът разделя вътрешността на катедралата на три [[неф|кораба]] чрез пет двойки носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. [[Нартекс]]а в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централния вход е от западната фасада, като други по-малки входа при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“] в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref>

 

 

Строителството на православния храм „Свети Иван Рилски“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912-13). През 1913 година [[Александър Георгиев (предприемач)|Александър Георгиев Коджакафалията]] завещава земи в района на днешния квартал [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]] на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм.<ref>[http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 Община Бургас ще почете паметта на Александър Георгиев-Коджакафалията], dnesplus.bg от 13 юли 2010, видяно на 3 април 2012</ref> Година по-късно започва неговия строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на [[Иван Рилски]]. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостастните икони е избран [[Николай Кожухаров]], участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Свeтия престол се поставени части от мощите на ''Св. Мъченик Вакх''.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 Храм „Св. Иван Рилски“] в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref>