Карачи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
Карачи е бил известен под името '''Крокола''' на древните гърци. Тук е бил разположен лагерът на [[Александър Македонски]], докато е изчаквал да се построи флотата за завръщането му във [[Вавилон]] след кампанията му по долината на [[Инд]]. По-късно [[белуджи]]йски племена основават рибарско селище в района с името '''Колачи'''. През 18 век градът се занимава основно с търговия през Арабско море с [[Маскат]] и района на [[Персийския залив]].
 
В началото на [[18 век]], Карачи е малко рибарско селище. Благодарение на подходящото си местоположение и природната си защитеност от [[мусон]]и, през 1795 г. в селището е издигнато укрепление на [[синдхи (народ)|синдхите]]. През [[1839]] г. след няколко изследователски експедиции Източноиндийската компания превзема града. 4 години по-късно Карачи влиза в състава на [[Британската империя]] след превземането на [[Синд]]. Британската колонизация оказва благотворно влияние върху развитието на града. Строят се много обществени сгради, улиците се павират, отварят се много училища и колежи. По такъв начин, селището се превръща в голям град, с развита за времето си инфраструктура. Карачи става едно от главните морски пристанища на британците на [[Арабско море]], като тук са разположени големи войскови части на империята. През 1843 г., между Карачи и [[Мултан]] започва да плава параход (около 500 км по река [[Инд]]). През [[1864]] г. се праща първото [[телеграф]]но съобщение между Англия и Британска Индия. През [[1878]] г. Карачи се свързва с останалата част от Индия чрез железопътна линия. С откриването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] през 1869 г., и след като [[Пенджаб]] става житницата на Индия през 1890-те години, ролята на Карачи нараства още и градът става главното морско пристанище на региона. В края на 19 век населението на града е космополитно с 110  000 жители от всякакви националности.
 
След [[Първата световна война]], в града започват да се развиват сферата на услугите и промишлеността. През 1924 г. в Карачи е построено [[летище]], а през 1936 г. градът става столица на провинция Синд.
 
След формирането на държавата Пакистан през [[1947]] г. по-голямата част от индийското население на града е принудено да се изсели в Индия. В обратна посока в града от Индия пристигат десетки хиляди мюсюлмани. Градът е избран за първа [[столица]] на Пакистан, каквато остава до [[1958]] г.