Успение Богородично (православна църква в Бургас): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
До построяването на българската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|Кирил и Методий]]“ (1869) в нея са се черкували и православните българи. Монументалният за времето си стоеж представлявал изключително постижение за сравнително малобройното християнско население. През 1862 година в Бургас живеят не повече от 1800 православни жители (българи и гърци), населяващи само 350 къщи. През 1869 година църквата е завършена и осветена от [[Василий Смирненски|Василий Анхиалски]].<ref name="КРИ" />
 
[[Нартекс|Преддверието]] (''есонартекс'') първоначално е било открито, а по-късно е остъклено. Дебелите един метър каменни стени от бял варовик и пояси от тухлена зидария, действащи като сантрачи<ref name="С6" />, вероятно са изградени под влияние на несебърската църковна архитектура.<ref name="КРИ" /> Докато подовата настилка на емпорияте е от дървен гредоред с дюшеме от дебели талпи и летвена обшивка с мазилка, то подът на приземния етаз е от големи мраморни плочи, които покриват и нартекса.<ref name="С6" />
 
През 1906 година е превзета от българската общност (като отговор на сходни процеси в гръцка Македония) и е прекръстена на ''Преображение Христово''. През 1952 година църквата е реконтруирана и старото име възстановено. Замазаните надписи на гръцки език са почистени, но външната фасада е облицована с бял русенски камък, под който е скрита червено-бялата зидария.<ref name="КРИ" /> От ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.