Тея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: pt:Teia (rei) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Тея|Тея (пояснение)}}
[[Файл:Mons Lactarius.jpg|thumb|350px|дясно|[[Готи|Готската]] битка на
'''Тея''' ({{Lang-la|Teja, Theia}};
Той е син на
Тея е комит на [[Верона]] и командващ голяма готска войска. През пролетта на [[552]] г. наводнява [[Виа Постумия]], за да спре войската на [[Източната Римска империя]], водена от [[Нарсес]], след като на [[1 юли]] 552 г. дава ''две хиляди конници'' на своя крал [[Тотила]] като последна помощ. Тогава Тотила започва [[Битка при Буста Галорум|битката при
▲наводнява [[Виа Постумия]], за да спре войската на [[Източната Римска империя]], водена от [[Нарсес]], след като на [[1 юли]] 552 г. дава ''две хиляди конници'' на своя крал [[Тотила]] като последна помощ. Тогава Тотила започва [[Битка при Буста Галорум|битката при ''Busta Gallorum'']], която свършва с катастрофата на остготите.
Тея бяга в [[Павия]] и там е провъзгласен от остатъците на остготската войска за [[крал]]. Той се съюзява с
Тея е убит на [[30 октомври]] [[552]], защищавайки избягалите си хора в скалите на
Останалите готи се предават от части на императорските войски, други бягат при франките. Различни коменданти на градове се съпротивяват още години срещу Нарсес. През [[555]] г. [[Капитулация|капитулира]] последната готска група северно от [[Салерно]]
В литературата Тея е от главните герои в [[роман]]а на [[Феликс Дан]] „Борбата за Рим“. Източноримският историк [[Прокопий Кесарийски]] поставя паметник на Тея в своето произведение.▼
▲Така свършва историята на остготите - последните готи се сливат от [[568]] г. с [[лангобарди]]те.
▲Източноримският историк [[Прокопий Кесарийски]] поставя паметник на Тея в своето произведение.
== Източници ==
* [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Teja ADB:Teja (Тея)]
* [http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/t/teja_ostgoten_koenig_552/teja_ostgoten_koenig_552.html Teja (Тея) в "Средновековна генеалогия"]
*Stefan Krautschick: Teja. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde, Band 30, Berlin 2005, S. 322−323
*Herwig Wolfram: Die Goten. 4. Auflage, München 2001
{{Крале на остготите}}
|