Разлика между версии на „Фанариоти“

м
поправка
м
м (поправка)
Благодарение на вярата си християните от [[рум миллет|рум миллета]] имат повече възможност от турците за съдружничество с действащите в Османската империя западни търговци. Те могат и да изпращат своите синове да учат (най-вече медицина) в Италия. През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от посредническа търговия и от откупуване на данъци, получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и печелят влияние в избора на вселенски патриарх.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> Макар че се обявяват за потомци на старинни [[Византийска империя|византийски]] родове, те без изключение са пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход (Маврокордатос, Ипсилантис, Мурузис), други – от албански (Гика, Суцос), румънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети).<ref>Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.</ref>
 
Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик [[Драгоман (преводач)|драгоман]] (главен преводач при [[Висока порта|Високата порта]]) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на [[Ираклио|Кандия]].<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42.</ref> По време на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]] (1698-1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман НиколаосАлександрос Маврокордатос, че го прави свой личен съветник.<ref>PhilliouCamariano, CN. Phanariots.Alexandre -Mavrocordato, In:le EncyclopediaGrand ofDragoman: theson Ottomanactivité Empirediplomatique (edd1673-1709. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009Thessaloniki, 4571970.</ref> След [[Прутска война|Прутския поход]] (1711) на [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] румънските владетели в дунавските княжества губят заради своето сътрудничество с русите доверието на Високата порта. иТогава Николаос Маврокордатос (Николай Маврокордат), син на Александрос, бива последователно назначен за княз на [[Молдавия]] (1711) и [[Влашко]] (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.
 
С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдавия са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.
 
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, техните интереси са свързани с османската власт, чиито служители са. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеи на [[Просвещение]]то. Фанариотските владетели на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>MangoМохов, CН. The Phanariots and the Byzantine TraditionА. Молдавия In:эпохи Mango, Cфеодализма. Byzantium and Its Image. LondonКишинев, 19841964, XVIII.43359-370.</ref> но и правят някои преобразования в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] (през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено [[Крепостно право|крепостничество]]то). Откритите от тях в [[Букурещ]] и [[Яш]] академии (висши училища) стават разсадници на нова, светска образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, на първо място [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на [[Гърция]].
 
==Литература==