Шарлота Августа Уелска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ 3 шаблона
Вече съществува! За сливане и в последствие за пренасочване към Шарлота Белгийска
Ред 1:
{{сливане|Шарлота Белгийска}}
{{без категория}}
{{Обработка|форматиране и енциклопедизиране, сливане и в последствие пренасочване към [[Шарлота Белгийска]]}}
{{без източници}}
{{Обработка|форматиране и енциклопедизиране}}
Жена на Наполеон по затворническото си време на остров Света Елена и дъщеря на принц-регента Джордж lV.
Семейство
 
Принцеса Шарлота е родена на 7 юни 1840 в кралския дворец Лекен, Брюксел, Белгия. Тя е дъщеря на белгийския крал Леополд I и френската принцеса Луиза Бурбон-Орлеанска. Принцеса Шарлота е кръстена на покойната първа съпруга на баща си — принцеса Шарлота-Августа Уелска, която умира по време на раждане. Шарлота има трима братя — Луи-Филип, който умира като дете, Леополд II, крал на Белгия и Филип, граф на Фландрия. Принцеса Шарлота е първа братовчедка на британската кралица Виктория и на съпруга ѝ, принц Алберт.
Любимата баба на Шарлота е френската кралица Мария-Амалия от Двете Сицилии, съпруга на Луи-Филип, с която принцесата поддържа тясна връзка и редовна кореспонденция през по-голямата част от живота си. Когато Шарлота е на десет години, майка ѝ умира от туберкулоза и принцесата е поверена на грижите на графинята на Хулсте, близка приятлка на семейството. Няколко седмици през годината принцесата прекарва в Клермънт хаус, Великобритания, при Мария-Амалия и останалата част от семейството на майка си, което по това време се намира в изгнание във Великобритания.
Ерцхерцогиня на Австрия
 
На 27 юли 1857 г. в Брюксел принцеса Шарлота се омъжва за своя втори братовчед ерцхерцог Максимилиан Австрийски, брат на австро-унгарския император Франц-Йосиф. В австрийския императорски двор Шарлота става любимата снаха на свекърва си, София Баварска, която вижда в белгийската принцеса идеалната съпруга за един австрийски ерцхерцог. Принцеса Шарлота обаче не се намира в добри отношения с етърва си — императрица Елизабет (съпруга на брата на Максимилиан). Смята се, че принцесата е подразнена от прекалено близките отношения между императрицата и Максимилиан, който е неин довереник и споделя много от нейните предпочитания, и най-вече заради факта, че Елизабет привлича по-големи адмирации с красотата си.
След сватбата си Шарлота прекарва няколко щастливи години в Италия, където Максимилиан е назначен за вицекрал на кралство Ломбардия-Венеция, което се намира под австрийска власт.
Императрица на Мексико
 
През 1860 амбициозният френски император Наполеон III предприема военна интервенция в Мексико. Воден от желанието си да превърне Мексико в сателит на Франция, Наполеон III търси подходящ кандидат за титлата Император на Мексико. Изборът на френския император пада върху ерцхерцог Максимилиан Австрийски, който приема предложената му корона и през 1864 Шарлота и Максимилиан отпътуват за Новия Свят. Императорската двойка избира за своя официална резиденция неоготическия Чапултепекски замък, който се намира в покрайнините на град Мексико. В испаноезичния свят новата императрица на Мексико става известна с името Карлота, испанкия вариант на френското име Шарлота. Карлота взема сериозно задълженията си на мексиканска императрица и предприем обиколка на далечния Юкатан, посещавайки руините на Уксмал.
Ред 20:
Опитвайки се да спаси престола на съпруга си, Карлота заминава за Европа, където търси подкрепа за Максимилиан I в Париж, Виена и най-накрая в Рим при папа Пий IX. Мисията на императрицата обаче търпи провал, което съсипва психическото ѝ равновесие: тя започва да проявява симптоми на параноя, получава нервен срив и никога след това не се завръща в Мексико.
През пролетта на 1867 г. съпругът на Шарлота е заловен от републиканците и е екзекутиран през юни същата година, въпреки опитите на редица европейски правителтва да спасят живота на детронирания император. Едни от последните думи на Максимилиан I преди екзекуцията му са:"Бедната Шарлота!". Новината за смъртта на съпруга ѝ допълнително разстройва бившата мексиканска императрица, поради което психическото ѝ съсстояние продължава да бъде нестабилно. Братът на Шарлота, графът на Фландрия, наема психиатър, който след като прегежда Шарлота, я обявява за душевно болна.
Последни години
 
До края на живота си Шарлота живее изолирана, първоначално в двореца Мирамаре, близо до Триест, а след това в замъка Бушот в Белгия. По време на Първата световна война Белгия е окупирана от Германия, но имението, в което пребивава Шарлота, се ползва със специален статут, тъй като Австрия е съюзник на Германия, а Шарлота е снаха на австро-унгарския император.