|
[[Image:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|thumb|right|СинайскиятСтраница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир]]
'''Синайският псалтир''' е [[старобългарски език|старобългарски]]<ref>[http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/sinpsspecimina.html Синайски глаголически псалтир - Андрей Бояджиев]</ref> [[глаголица|глаголически]] [[ръкопис]], създаден през [[10 век|10]] или [[11 век]].[http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Quellen/AKSL.PsaltSinaiticum.htm] Открит е от [[архимандрит]] Порфирий Успенски през [[1850]] г. в [[Синай|синайския]] [[манастир]] [[синайски манастир|„Света Екатерина“]]. Там се съхранява и днес. Първоначално са известни 177 листа. През [[1975]] г. по време на ремонтни работи са открити още 32. В сегашния си вид се състои от 209 [[пергамент]]ови листа. Краят му не е запазен.
Открит е от [[архимандрит]] Порфирий Успенски през [[1850]] г. в [[Синай|синайския]] [[манастир]] [[синайски манастир|„Света Екатерина“]], където се пази и днес.<ref>К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.</ref> Първоначално са известни 177 листа, а през [[1975]] г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 [[пергамент]]ови листа, но краят му не е запазен.
Ръкописът съдържа 151 [[псалм]]а, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, „Утренята песен“ ("Слава во вишних Богу...") и началото на „Чина на вечернята“. Това е най-ранният запазен текст на [[Псалтир]]а на [[славянски езици|славянски език]]. Писан е от поне седем книжовника. Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е примесена с някои [[кирилица|кирилски]] букви. Ръкописът показва архаични черти в [[правопис]]а. В езиково отношение се различават два пласта - единият отвежда към писмеността на [[Панония]] и [[Моравия]], а вторият е по-нов, източнобългарски и се доближава до езика на [[Зографско четвероевангелие|Зографското евангелие]] и [[Супрасълски сборник|Супрасълския сборник]]. ▼
▲РъкописътПаметникът съдържа 151 [[псалм]]а, 14 библейски песни, молитвата „Отче„[[Отче наш“наш]]“, „Утренята песен“ ("Слава во вишних Богу...") и началото на „Чина на вечернята“. Това е най-ранният запазен текст на [[Псалтир]]а на [[славянски езици|славянски език]]. Писан е от поне седем книжовника. <ref>П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.</ref> Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е примесена с някои [[кирилица|кирилски]] букви. <ref>Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.</ref> Ръкописът показва архаични черти в [[правопис]]а. В езиково отношение се различават два пласта -: единият отвежда към писмеността на [[Панония]] и [[Моравия]], а вторият е по-нов, източнобългарски и се доближава до езика на [[Зографско четвероевангелие|Зографското евангелие]] и [[Супрасълски сборник|Супрасълския сборник]]. <ref>И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70.</ref>
Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Използвано е същото кафеникаво мастило като това, с което е писан текстът. Оцветяването на орнаментите е в жълто, червено и зелено. В стила им се открива влияние на провинциалните [[Византия|византийски]] ръкописи от [[9 век|9]] - 10 век.<ref>Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.</ref> ▼
▲Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. ИзползваноОрнаментите еса очертани със същото кафеникаво мастило като това, с което е писан текстът . Оцветяванетои на орнаментите еоцветени в жълто, червено и зелено. <ref>Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.</ref> В стила им се открива влияние на провинциалните [[Византия|византийски]]гръцки ръкописи от западните области на на [[ 9Византия|Византийската век|9империя]] - 10 век.<ref>Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.</ref>
==Издания==
* С. M. Кульбакин, Полугласници у Синаjском Псалтиру. - Јужнословенски филолог, 5, 1925-1926, 69-82
* B. Arnim, Studien zum altbulgarischen Psalterium Sinaiticum. Leipzig, 1930
* Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.
* П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.
* Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90.
* К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.
* В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 5-86 (за псалтира: стр. 33-39).
* И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70
== Бележки ==
|
