|
|Застрашен =
}}
Древният финикийски [[град]] '''Библос''' ({{lang-el|βύβλος}}; на [[латински]]: ''Byblos''), срещан още и като '''Бибъл''', '''Библ /Гублу/''' {{източник|сее намирадревен на около 40 км/25 мили|2012|06|19}} северно отфиникийски [[Бейрутград]]. Днешният град се нарича '''Джубейл'''. Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.
Бибъл доставял древноегипетски папирус в [[Древна Гърция]], откъдето идва и името му на [[койне]] - ''библос'' ({{lang-el|βύβλος}}).<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/86962/Byblos Byblos (ancient city, Lebanon)]</ref>
== Значение ==
{{източник|Бибъл е древен финикийски град и трети по значение в историята на [[Финикия]], след [[Сидон]] и [[Тир]].|2012|06|19}} Бибъл доставял древноегипетски папирус в [[Древна Гърция]], откъдето идва и името му на [[койне]] - ''библос'' ({{lang-el|βύβλος}}).<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/86962/Byblos Byblos (ancient city, Lebanon)]</ref> {{източник|По значение за древна Финикия, Библос може да е бил трети, но по такова в общочовешки план е първи, тъй като според една от общо трите хипотеза за [[етимология]]та на [[Библия]]та, от името му на койне «библос» (папирус) идва и «библия» (книга).|2012|06|19}}
== Местоположение ==
Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.
== Легендарни сведения ==
Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на [[писменост|писмената история]], а и на [[древност]]та. Става известен с храмовете на Ваал (ср. [[Ваал (бог)]] и [[Ваал (демон)]]), а {{източник|по-късно в древногръцкия му контекст е известен като място за поклонение на бог [[Адонис]],|2012|06|19}} чийто култ се разпространява в Древна Гърция. {{източник|Според представите на древните египтяни, [[Изида]] намира тялото на [[Озирис]] в дървена кутия имено в Библос.|2012|06|19}}
== История ==
Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. {{източник|ПървитеГрадът заселванияе датиратизвестен пона времедревните написмени неолитниятекстове периодоще от 4-то 7000 годинихилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на [[писменост|2012|06|19}}писмената история]], а и на [[древност]]та. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните [[Средиземно море|средиземноморски]] [[пристанище|пристанища]]. Става известен с храмовете на Ваал (ср. [[Ваал (бог)]] и [[Ваал (демон)]]).
=== Древна история ===
Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на [[Старо царство|Старото царство]]. {{източник|Библос е благоустроено селище, обградено и защитено от каменна стена, с достатъчно широки улици за времето си, позволяващи свободното движение и разминаване по тях на волски коли и колесници.|2012|06|19}} Търговският оборот на Библос е насочен към [[Долен Египет]]. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с [[кедър|кедрова дървесина]] и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.
В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. {{източник|ЗапазилиСред саразвалините сена сведенияБиблос заса пожароткрити отсъдове тозис период, следствиеимената на койтофараоните е[[Аменемхет опожаренIII]] и разрушен храмът на «Владетелката на[[Аменемхет Бибъл»IV]]. |2012|06|19}} ▼{{източник|Известните за историята владетели на древен Библос управлявали под финикийските си имена, но носели египетски титли, като за изписването им си служели с [[египетски йероглифи]].|2012|06|19}}
▲В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. {{източник|Запазили са се сведения за пожар от този период, следствие на който е опожарен и разрушен храмът на «Владетелката на Бибъл».|2012|06|19}}
{{източник|В началото на 2-хилядолетие пр.н.е., явно отново във връзка с древноегипетската история и разцвета на [[Средно царство|Средното царство]], Бибъл се превръща в типичният [[град-държава]] от края на древността и началото на античността - подобно на ранните такива в [[Долна Месопотамия]].|2012|06|19}}}} От това време са открити богати гробници, принадлежали на владетелите на града. {{източник|Египетското влияние върху Библос се засилва, като в периода 20-18 век пр.н.е. е и формално включен в границите на древноегипетската държава. Владетелите на града се считат номинално за египетски наместници|2012|06|19}}. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните [[Аменемхет III]] и [[Аменемхет IV]].
{{източник|През 2-то хилядолетие пр.н.е., по време на разцвета на Средното царство, Библос установява активни търговски контакти с района на [[Егея]] - с [[Древна Гърция]], [[Древна Тракия]] ([[Абдера]]) и със [[Западноанатолийска цивилизация|западноанатолийските цивилизации]], като според "бащата на историята" [[Херодот]], остров [[Тасос]] дължи своето име на сина на финикийския цар [[Агинор]], като финикийците имали свой /търговски/ фортпост и на остров [[Самотраки]], дори на [[Лемнос]] и [[Имброс]].|2012|06|19}}
==== Владетели на Библос ====
=== Антична история ===
{{Основна|Финикийска колонизация}}
{{източник|Владетелите на Библос по времето на [[Ново царство|Новото царство]] използвали [[древноегипетски език|древноегипетския език]] за [[официален език|официален]].|2012|06|19}} През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и [[Горен Египет]], египетското влияние в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] отслабва. По това време владетелите на Библос, {{източник|лишени от предходния сан на [[номарх]]и,|2012|06|19}} встъпват в [[международни отношения]] с трети страни като царе. ▼
▲{{източник|Владетелите на Библос по времето на [[Ново царство|Новото царство]] използвали [[древноегипетски език|древноегипетския език]] за [[официален език|официален]].|2012|06|19}} През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и [[Горен Египет]], египетското влияние в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] отслабва. По това време владетелите на Библос , {{източник|лишени от предходния сан на [[номарх]]и,|2012|06|19}} встъпват в [[международни отношения]] с трети страни като царе.
По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от [[хиксоси]]те (наречени от [[Манетон]] - "господари на пастирите"), {{източник|чието племенно ядро на конгломерата са [[амореи]]те и [[ханаанци]]те.|2012|06|19}} След прогонването на хиксосите от [[Яхмос I]], в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни. {{източник|От древноегипетската повест «Пътешествието на Унуамон», датирана от XI век пр.н.е. (по времето на XXI-та династия), узнаваме, че владетелят на Бибъл принудил египетския посланник да чака за аудиенция в продължение на 29 дни, след което поискал неимоверно висока цена за дървения материал, с който Египет искал да се сдобие.|2012|06|19}} ▼
▲По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от [[хиксоси]]те (наречени от [[Манетон]] - "господари на пастирите") , {{източник|чието племенно ядро на конгломерата са [[амореи]]те и [[ханаанци]]те. |2012|06|19}} След прогонването на хиксосите от [[Яхмос I]], в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни. {{източник|От древноегипетската повест «Пътешествието на Унуамон», датирана от XI век пр.н.е. (по времето на XXI-та династия), узнаваме, че владетелят на Бибъл принудил египетския посланник да чака за аудиенция в продължение на 29 дни, след което поискал неимоверно висока цена за дървения материал, с който Египет искал да се сдобие.|2012|06|19}}
Фараоните от XXII-та династия [[Шешонк I]] и [[Осоркон II]] са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с [[Израилско царство|Израилското царство]], попадат последователно под властта на [[Асирия]] и [[Вавилония]]. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах [[Кир Велики]].
| 