Лигатура (типография): Разлика между версии

[[Кирилица]]та широко използва лигатури. Така, няколко гласни са свързани с предходна гласна (отбелязана с і): ю (исторически йо), и остарелите буквите [[ѥ]] (іе), [[ѩ]] (іѧ), [[Йотиран голям юс|ѭ]] (іѫ). Съвременната гласна я също възниква като лигатурата (ia), но след реформата в руската азбука по времето на [[Петър I|Петър I (Русия)]] се заменя с ръкописното изпизване на носовното е [[ѧ]], което до онова време е почнало да се изговаря в руския език като я. И накрая, старата кирилица имала гръцката лигатура [[ѹ]] (оу). Тя се използвала за изписването на звука ''у'' и се пишела подобно на в [[гръцка азбука|гръцката азбука]].

В съвременните [[кирилица|славянски азбуки]] пример за лигатурата е буквата [[Щ]], възникнала от комбинирането на Ш и Т, като втората бива поставена под първата и впоследстие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата Ц. Друг пример са буквите от [[сръбска азбука|сръбската азбука]] Љ и Њ, възниквани при сливането на [[палаталните съгласни|палаталните съгласни]] Н и Л със знака за омекотяване Ь. Друга сръбска буква Ђ (омекотено джь), въведена от Вук Караджич, също възниква като лигатура на Т и ь, макар вече да е изгубила това си значение.