Лигатура (типография): Разлика между версии

[[Кирилица]]та широко използва лигатури. Така, няколко гласни са свързани с предходна гласна (отбелязана с і): ю (исторически йо), и остарелите буквите [[ѥ]] (іе), [[ѩ]] (іѧ), [[Йотиран голям юс|ѭ]] (іѫ). Съвременната гласна я също възниква като лигатура между i+a (ia), но след реформата в руската азбука по времето на [[Петър I|Петър I (Русия)]] се заменя с ръкописното изпизване на носовното е [[ѧ]], което до онова време е почнало да се изговаря в руския език като я. През 19 век този вариант е възприет и в българския. И накрая, старата кирилица имала гръцката лигатура [[ѹ]] (оу). Тя се използвала за изписването на звука ''у'' и се пишела подобно на в [[гръцка азбука|гръцката азбука]].