Лигатура (типография): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Карамата бг (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Карамата бг (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Стандартен пример за лигатура е [[латинска азбука|латинското]] [[Æ]].
[[Кирилица]]та широко използва лигатури. Така, няколко гласни са свързани с предходна гласна (отбелязана с і): ю (исторически йо), и остарелите буквите [[ѥ]] (іе), [[ѩ]] (іѧ), [[Йотиран голям юс|ѭ]] (іѫ). Съвременната гласна я също възниква като лигатура между i+a (ia), но след реформата в руската азбука по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]] се заменя с ръкописното изпизване на носовното е - [[ѧ]], което до онова време е почнало да се изговаря в руския език като я. През 19 век този вариант е възприет и в българския. И накрая, старата кирилица имала гръцката лигатура [[ѹ]] (оу). Тя се използвала за изписването на звука ''у'' и се пишела подобно на в [[гръцка азбука|гръцката азбука]].
В съвременните [[кирилица|славянски азбуки]] пример за лигатура е буквата [[Щ]], възникнала от съчетаването на Ш и Т, като втората бива поставена под първата и впоследстие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата Ц. Друг пример са буквите от [[сръбска азбука|сръбската азбука]] Љ и Њ, възниквани при сливането на [[палаталните съгласни|палаталните съгласни]] Н и Л със знака за омекотяване Ь. Друга сръбска буква Ђ (омекотено джь), въведена от Вук Караджич, също възниква като лигатура на Т и ь, макар вече да е изгубила това си значение.
| |||