Деветоавгустовски преврат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
== Връщане и абдикация на княза ==
 
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=126-129 (т. 2)}}</ref> Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в [[Лемберг]], [[Австро-Унгария]]) да се завърне в най-кратки срокове в страната.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=134-135, 141-151, 154 (т. 2)}}</ref> На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с [[Петко Славейков]] и [[Георги Странски]], и нарежда на пловдивските войски да завземат София.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=156 (т. 2)}}</ref> Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=191-192 (т. 2)}}</ref> Пет дниСедмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в [[Кюстендил]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=245-249 (т. 2)}}</ref>
 
Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само девет дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=182-187, 195, 214-218, 230-236 (т. 2)}}</ref> Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. Въпреки оттеглянето на Батенберг, през ноември 1886 в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ [[Офицерски бунт (1887)|неуспешно въстание през февруари 1887]]. Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=93-97, 100-104, 141}}</ref>